Пристъпи напред и здраво го обгърна с ръце. А Гейб я привлече към себе си и я прегърна силно. Заравяйки лице във влажната й коса, той вдъхна мириса й — чу го как шумно си пое дъх досами ухото й. Тялото му както винаги бе много горещо. Миришеше на палмов сапун, на спирт за разтривка и на нещо друго, чисто и близко, от което й се зави свят.
Смаяна от факта колко й е приятно отново да я прегръща, Хелън се помъчи да се освободи от ръцете му.
— Добре дошъл у дома — каза тя, откъсвайки се от него. В очите му проблесна разбиране. Внезапно заприлича повече на предишния Гейб, предпазлив и потаен.
— Аха, добре — той прокара пръсти през косата си с цвят на индийско орехче — беше по-дълга от обикновено. — Щеше да е далеч по-добре, ако можех да си спомня.
— Лекарят каза, че е временно — отвърна Хелън и се обърна към вратата, благодарна, че командир Шейфър все още стоеше там и наблюдаваше тримата с проницателните си сини очи. — След колко време ще си възвърне паметта? — попита го тя, подканвайки го по този начин да се присъедини към тях.
Командирът се приближи с едри крачки до леглото на Гейб.
— Не мога да кажа със сигурност — отвърна той и така я отчая още повече. — Всъщност няма определен срок. Ако това е просто посттравматичен синдром, то амнезията е настъпила наскоро, най-вероятно веднага след като опасността е преминала. Защо е забравил и живота си през двете години, преди да попадне в плен, си остава загадка. Може да е индикация за постоянна загуба на паметта, дължаща се на удара, който е получил отстрани на главата. Има следи от нараняване на фронталния лоб. Но колкото по-скоро се върне към нормална обстановка, толкова по-вероятно е нещо да събуди спомените му. Щом веднъж това се случи, ще започнем лечението оттам. Утре ще го изпишем.
— Утре? — повтори Хелън.
Не, не, трябваше й повече време, за да направи планове за бъдещето си, да реши кога ще е най-подходящото време да се откъсне от него.
— Ще продължим с интензивната терапия, разбира се — добави командир Шейфър. — Оттук нататък лечението ще поеме психологът доктор Териен. Вече направихме консултация с него — додаде той и кимна към Гейб. — Съпругът ви ще посещава клиниката му в Оушиана, която се намира по-близо до дома ви, доколкото разбрах. Първото му посещение там е насрочено… — погледна картона, закачен в долната част на леглото: — … за сряда, в два часа следобед.
Хелън мигновено погледна Гейб, сигурна, че той ще възрази, ще каже, че няма нужда от терапия. В миналото беше бягал от психологическите тестове като от чума.
Гейб я погледна напрегнато.
— Съгласна ли си? — попита той.
Хелън не виждаше какво друго би могла да направи.
— Разбира се — отвърна тя и сви рамене.
— Вие ще трябва да го закарате с колата до Оушиана — обясни доктор Шейфър. — Освен от посттравматичен синдром, той страда и от синдрома на хроничната умора, резултат от лишаването от сън. Дори да взема лекарствата, които ще го държат буден през деня, не бива да кара кола. Що се отнася до спомените му, те ще се възвръщат разпокъсани, на части, наречени ретроспекции. Могат да бъдат задействани от някакъв импулс или да се върнат по време на сън. Много е вероятно да има проблеми със съня през нощта, ето защо съм му предписал и приспивателни.
Хелън си представи как Гейб броди из къщата нощем и потръпна.
— Вдругиден доктор Териен ще ви даде и някои други съвети — добави лекарят.
Тя дълбоко си пое дъх и каза, потърквайки челото си:
— Добре. Извинете. За колко часа беше насрочено посещението при доктора?
— За четиринайсет часа.
Значи в сряда тя трябваше да тръгне по-рано от работа, за да може да го закара.
Командир Шейфър се приготви да се оттегли.
— Приятно ми беше да се запознаем, госпожо Рено, Малъри — стисна ръка и на двете. — Сега ще ви оставя тримата и ще се видим утре, когато дойдете… да речем, в девет нула нула сутринта. Тогава ще трябва да подпишете някои документи.
— Добре — отново каза тя, макар да беше до болка ясно, че с личния й живот е приключено — точно както бе очаквала.
Вратата се затвори с леко щракване след лекаря и тримата останаха сами. Гейб я погледна изпитателно.
Хелън избягна погледа му и заоглежда стаята.
— Някой ти е донесъл цветя? — попита, виждайки големия букет от кремове върху бюрото.
— Командир Лъвит — каза Гейб, едва-едва извивайки устни. — Беше дошъл да ме види и току-що си тръгна.
— Много мило от негова страна.
— Помощник-капитан Леон ще пристигне довечера със самолет. Сигурно скоро ще се видим.
„Това е добре“, помисли си Хелън. Колкото повече го подкрепят хората от екипажа му, толкова по-добре. Така отнемаха част от нейното бреме.