Съобщиха за излитането на самолета.
Те станаха заедно.
— Сега ми е по-добре — призна Люда, когато самолетът се движеше към стартовата писта.
— Ти не разбираш — каза Вячек. — Ти не разбираш, че сега за тебе аз мога да направя всичко.
Това чувства достигна чак да гърлото му. Вячек отметна глава назад, за да не се задави с него.
Властта на Вячек над предметите, над целия свят беша толкова голяма, че той би могъл с един удар да събори в Темза Уестминстърското абатство или да обърне течението на Нил. И като напук под ръка нямаше нито един предмет, с който би могло да се манипулира без страх някой да се обиди или засегне.
Самолетът замря, очаквайки сигнала за излитане. Моторите ревяха приглушено, набирайки сила, за да забучат при излитането. Вячек си представи сребърното тяло на машината, завършващо с перката на стабилизатора. Той се хвана внимателно за стабилизатора и, повдигайки самолета, го завъртя около оста му.
В салона някой ахна.
Люда погледна Вячек и видя, че на мекото му, месесто лице са се прерязали твърди скули и напрежението, овладяло Вячек, беше толкова голямо, че Люда я стегна сърцето.
— Вячек — прошепна тя, слагайки ръка на коляното му. — Вячек, не трябва… Аз ви вярвам.
Но Вячек все пак обърна самолета на триста и шестдесет градуса, постави го на място и чак след това отвори очи, усмихна се и покри с длан тънката ръка на Люда.
Задържаха излитането, докато изясняваха какво се е случило с машината. Люда даваше вид, че се сърди на Вячек, макар че я ласкаеше това, че заради нея се вършат такива безобразия.
— Само че във въздуха — умолявам, недейте — каза Люда.
— Във въздуха аз, напротив, няма да му позволя да падне — убедено каза Вячек. — С мене може да се лети даже без мотор. Ше издържа.
— Благодаря — прошепна Люда.
Докато летяха към Москва, Вячек наистина се държа прилично. Позволяваше си само малки лудории: когато стюардесата поднасяше лимонада, той накара чашката да подхвръкне от подноса и да се спусне в ръката на Люда. За щастие стюардесата беше заета и не обърна внимание на това.
— Вячек — каза Люда. — Нали обещахте!
7
Майката не посрещна Вячек на Шереметиево. Навярно седеше на конференцията и благородно страдаше, разкъсвайки се между любовта и дълга и поставяйки дълга малко над любовта. Никой не посрещна и Люда, и Вячек, благодарен на конференцията, я закара до къщи, продължавайки така минутите на мълчаливо щастие.
В къщи майката също я нямаше. Намери само бележка, в която се изброяваше какво да яде като първо, какво като второ и къде има компот. В бележката се изразяваше надежда, че полетът е преминал нормално и пътуването във Великобритания е дало на сина много и от познавателна гледна точка. Вячек се усмихна, четейки бележката: понякога майка му е трогателна. Той извади върху масата жълтата английска чанта — подарък за мама, единствената му покупка, и се отправи към кухнята да се занимае с обяда. И тогава се досети, че ако използува способностите си, може да революционизира скучния процес на приготвяне на храната.
Вячек довлече креслото от стаята в кухнята, постави го до вратата и се настани удобно в него. Жалко, че я няма Люда — тя би оценила това, което възнамеряваше да предприеме. Тя има чувство за хумор, което така не достига на майка му. Затова пък при нея има някои други качества в излишък.
Най-напред Вячек се съсредоточи и, без да напусне креслото, накара вратата на хладилника да се отвори. Там, на втората лавица трябва да има тенджера със супа. Да я поставим на печката. Не, най-напред ще запалим печката. Тази работа се оказа сложна и изискваща ловкост. Най-напред кибритените клечки веднага се изсипаха от отворената от разстояние кутия. Вячек не ги събра от пода, а избра една, най-красивата, и я накара да се драска двадесет пъти, докато не се запали. Това погълна толкова енергия,че Вячек се измори и за да възстанови силите си, извика в паметта си образа на Люда. Подкрепил се по такъв начин, Вячек запали друга клечка, но се оказа, че е забравил да завърти крана за газта. При следващия опит той отначало отвори крана, но докато успее да запали клечката, кухнята така се напълни с газ, че вместо да постави супата на печката, трябваше да отвори прозореца.
Газта гореше, хладилникът беше отворен, но от тази точка, от която Вячек ръководеше предметите, тенджерата не се виждаше. Той мислено накара всички предмети, стоящи на втората лавица на хладилника, бавно да се придвижват към вратата, но преди да се покаже бялата страна на тенджерата, на пода паднаха бурканче сметана, две краставици и, което беше най-обидно, отворена бутилка олио.