Душите и духовните същности, които идват от по-високи вибрационни нива и междувременно са в детски тела, вече не могат да бъдат преброени. Става дума за мащабен проект, в който взема участие целият духовен свят. Ако хората само можеха да видят тези същества от светлина… заедно с телевизора щяха да изхвърлят и много други неща от дома си. Толкова е вълшебно и вълнуващо!
Съществата от светлина слизат във всички държави, включително и в бедните. Те имат нужда от светлината, която децата носят със себе си. Дори изведнъж да умрат много деца, светлината ще продължава да се проявява, така да се каже, завинаги.
Древните души от тази планета, които днес отново се инкарнират, се залавят отново за минали теми, структури и модели, които те самите някога са създали, и ще ги извадят от употреба. Това е тяхна задача. Те са създали настоящата структура на властта и затова ще я премахнат — имат това право.
В комбинацията на стари и нови души кармата на планетата ще изчезне. Всичко, което е било потискано — исторически лъжи, престъпления — ще стане известно и измамниците ще бъдат наказани. Посятото през последното хилядолетие ще бъде пожънато и ние, новите деца, съответно нашата светлинна енергия, ще е това (манифестират дори само с раждането ни), което ще задейства големите промени на тази планета в две посоки. Тъмнината ще бъде прогонена, но тя ще се съпротивлява. Ние, така да се каже, сме спусъкът на кармата, която ще донесе силата, доброто, но същевременно и разрушението. Старото ще бъде унищожено и от него ще се появи нещо ново. Ние не се страхуваме от това. Не се страхуваме от смъртта и не се страхуваме от живота. Много хора обаче се боят от нас (правителства и корпорации).
Не е ли смешно тези мъже с власт да се страхуват от деца!
Със способностите ни, които някога бяха напълно нормални за хората и отново ще станат такива, защото всеки човек носи в себе си медиумни сили, животът ще се промени. Ние няма да се приспособяваме — е, някои от нас, може би, ще бъдат принудени от родителите, учителите, военните или обществото, но няма да е задълго. Ще ставаме все повече и скоро знанието, което носим със себе си, няма да може да бъде потискано.
Ние не само притежаваме вътрешни сили, но и технологии, с които светът ще се промени — ти знаеш какво имам предвид: летящите дискове.“
По дяволите!
Младежът има трън в гащите! Ако се навъдят още такива като него… Тогава, добро утро, нова епоха!
Знаем, че възрастните действително се страхуват от децата. Ирод, а и други владетели преди него са „разчиствали“ подрастващите от страх. Какво стана с Каспар Хаузер46?
Нека отново се разделим с децата, защото дойде моментът да ви срещна с този, който стана повод за възникването на тази книга…
17. Граф Сен Жермен и аз
„Най-голямата ви задача е
да постигнете лична свобода и майсторство!
Така ще станете способни
и ще разпределяте светлината,
без да си влияете и пречите,
в човешките творения, сред които живеете.“
Нека отново се върнем към най-интересната и най-тайнствената (по мое мнение) личност от последните две хилядолетия. Има 1,9 милиарда християни, които познават преданието за Исус Христос и вярват в „чудесата“ му, и още толкова, когато става дума за Мохамед, Буда, Кришна или Мойсей. Те обаче са живели преди хиляди години. Очевидците в повечето случаи са неграмотни, не можели да пишат и делата им са записвани след години, в случая с Христос чак след десетилетия. С други думи, истинността на устните предания донякъде е несигурна. Няма нищо чудно, че съвременната младеж, която е настроена по-критично, отколкото поколенията преди нея, е скептична към съвременните религии.
Толкова по-интересен се оказва граф Сен Жермен, чието съществуване и поява пред високопоставени европейски личности са доказани и документирани. Той е живял най-малко двеста години, не остарявал или това ставало едва забележимо и бил несметно богат. Запазени са негови портрети, рисувани от съвременниците му, и много, много подробности за деянията му.
46
Загадъчно, непознато на никого около 16-годишно момче с клошарски вид, появило се на 26 май 1828 г. на един площад в Нюрнберг. Първоначално не може да говори, отказва месо и мляко и се храни само с хляб и вода, но най-вече остава в историята със забележителната си смърт (5 години след намирането му), когато по неизвестни причини е пронизан с нож — бел. прев.