И така, защо го повтарям? Може би, за да разкрия тайната му? Не, за съжаление, не мога; но мога да ви разкажа за „срещите“ си с него и за това, на което ме научи той през последните десетилетия.
Графът ме съпровожда от детството ми. По онова време баща ми помагаше на един „контактьор“ от далечния север, пишещ под диктовката на висши същества. Графът се свързваше с мен чрез него (накрая баща ми го настани в нашето южногерманско село). Тогава бях около десетгодишен и често слушах какво е говорел за мен.
Историята е твърде дълга, за да я разкажа в подробности, но във всеки случай той изникваше в живота ми винаги, когато имах нужда от съвет за бъдещи постъпки, за да осъществя пълния си духовен потенциал.
Ако днес трябва да формулирам живота си с няколко изречения, поглеждайки назад от моите 37 години, то те наистина биха се покрили с казаното от граф Сен Жермен. Например, че Духът владее материята.
Египетските пирамиди също се оказаха един от решаващите фактори в живота ми — говоря за обучението ми „във“, „над“ и „със“ тях. Чак през февруари 2003 г. заедно с Щефан Ердман (едно от известните имена на платото Гиза; вероятно той е човекът от Запада, който е пренощувал най-много пъти в Голямата пирамида) отново видях пирамидите. Имах възможност да прекарам дълго време не само в Камерата на царицата, но и в Камерата на царя, а една нощ — и 1 час на върха на Голямата пирамида, което доведе до нови прозрения.
Дори самото изследване на пирамидите води до промяна на светогледа — човек наистина е бомбардиран от свещена геометрия; конфронтира се с фини сили (например изостряне на бръснарски ножчета или предизвикване на мумифициращ ефект), които водят до вътрешно посвещение и когато по-късно започне да изследва свещената геометрия, се натъква на тайно знание и в крайна сметка стига до космоса — по-точно казано, до Сириус!
Изображение 87: Ян ван Хелсинг пред входа на Голямата пирамида в Гиза. Много от хората, които са били в Камерата на царицата или са лежали в т.нар. „саркофаг“ в Камерата на царя, разказват за „инициации“ — Ян също.
Изображение 88: Двама приятели — Фергани Ал Комати, познат като „The man of the pyramid“, с Ян Удо Холай или Ян ван Хелсинг пред пирамидата в Сахара.
Много автори, от Чарлс Берлиц до Ерих фон Деникен, вече са писали за фантастичната геометрия и връзките с космоса и затова няма да се повтарям.
Много по-интересно е да се знае, че през есента на 1991 г. се запознах с една американска дама от САЩ, която е висш розенкройцер. С годините станахме близки приятели (посещавал съм САЩ много пъти, до момента 26 от 51 щати, а през 1995 г. се ожених на Хаваите). Веднъж тя ми каза, че един от най-големите розенкройцери и неин личен майстор е много известен египетски археолог (обещах й да не съобщавам името му). В продължение на единайсет години той работил на платото Гиза и открил тайна камера. За нейния Велик майстор разбрах, че още през 80-те години е направил три съществени открития:
1) Текстове, които доказват, че Библията предава истината за божествените синове (анунаките) в „Битие“.
2) Намира голям кристал, който очевидно е съхранявал някаква информация — подобно на днешните CD-та.
3) Открива механичен уред, който не пожелал да опише.
За съжаление, не научих нищо повече за него, но всичко казано се подкрепя от други публикации, както и от моите собствени разследвания.
Но да се върнем на графа, който е казал: „Човек трябва да е учил в пирамидите, както направих аз!“
Да допуснем, че и той също е имал достъп до текстовете от Атлантида, знае за свещената геометрия и космическите закони, използвал е това знание и дължи славата си на него.
Неговата забележка: „Аз имам много имена; посещавал съм този свят и преди катастрофата с Атлантида, която вие наричате потоп…!“, е ясен намек за това. Всичко води към Атлантида!
Думите му „Важните находки се откриват само на пътуващите!“, ме карат да се усмихвам. От дете пътувам по нашата планета — по-рано с родители и роднини, а по-късно, и до ден днешен — сам. Всичко, което днес знам и съм преживял, не е дошло от Интернет, а както графът каза, от самия живот (който ни разкрива най-големите тайни), от личните си контакти с другите. Дори само погледът в очите — огледалото на душата — понякога отваря вратата към другия.