Да прекъснем за момент.
Сен Жермен винаги е присъствал в живота ми, но истинското ми образование започна едва през 1992 г. По онова време бях заедно с един американски екс-генерал (по-точно казано, най-младия до момента генерал в историята на САЩ, работил дълги години в Белия дом) в Роки Маунтийн, Колорадо, когато чух Сен Жермен да ми казва, че трябва да се оттегля за три дена, да не говоря с никого и да създам свой собствен житейски план.
Няколко дни по-късно го скипирах в жилището си в Седона, Аризона. С него манифестирах съдбата си, която две години по-късно започнах да реализирам. (Как точно се манифестира, ще стане ясно по-късно.)
(Кратка бележка: Докато пишех главата за Сен Жермен, позвъни баба ми и попита дали няма да мина на чай при нея. Излязох от къщата и прибрах пощата си. Какво намерих? Писмо от издателство „Сен Жермен“, от които получих писмо за последно, може би, преди една година.
Ето знак на потвърждение! Всъщност всички хора ежедневно получават знаци, но обикновено не им обръщат внимание, а дори и да ги забележат, не могат да си ги обяснят.)
През годините имах много възможности да задавам въпроси на Сен Жермен. При мен нещата стоят така: в даден момент мислено и целенасочено си задавам въпрос, на който след това получавам точен отговор. Някой път виждам образ или поредица от образи, друг път идва контра-въпрос вместо отговор. Това постоянно се променя. В повечето случаи ми отговаря моят ангел-хранител; понякога, в зависимост от това къде и в каква ситуация се намирам, отговорите идват от починалия ми дядо или някой непознат. По резултатите разбирам кой е бил, т.е. по качеството и изразната сила на предаденото.
Естествено съществува и обратната страна, която също иска да бъде чута (като у всеки човек) и която ми шепне на магистралата: „Хайде Ян, сега го изпревари…!“
Знам, и за съжаление, често падам в капана…
Изображение 89: Ян с приятеля си Рене пред Torres del Paine, Чили, 2002 г. Един чилийски автор твърди, че това било подземна база на германските военни части през Втората световна война.
Изображение 90: Ян в Мачу Пикчу. Тук има вход към подземна тунелна система, който обаче е затворен от местните власти, след като в него постоянно изчезвали хора. На заден план се вижда Хуана Пикчу, който Ян също изкачи. От другата страна също би трябвало да има подобен вход. Това е цел на друга експедиция.
Изображение 91: Ян ван Хелсинг в езерото Титикака, Боливия, 1999 г., с междувременно починалия лечител Конрад Зеелман.
Изображение 92: Ян ван Хелсинг пред храмова постройка недалеч от Мадрас, Индия, януари 2003 г. Ведическите текстове говорят за „виманас“ — въздушните кораби на нашите предходни цивилизации.
Но нека бъдем сериозни. Разпознавам графа по топлата атмосфера, която чувствам в стаята и директния му маниер — прям и все пак забавен. Той се опитва винаги да стигне до същността и да не ме отдалечи от мен самия.
Рядко записвах контактьорските ни беседи, състояли се през годините, защото отговорите обикновено се отнасяха до конкретни ситуации. Естествено, получавах отговори и на политически теми и т.н. В тази книга се говори за личния опит и манифестиране на собствената съдба. Ето защо, настроен по този начин, задавам следващия въпрос. Нека видим какво отговори той…
Скъпи Сен Жермен, ще можеш ли да ми откриеш поне малка част от тайната си — ти не остаряваш, бил си невероятно богат… Да не си пътник във времето или безсмъртен, или какво…?