Ян, ти някога, още преди да се затвориш в сегашната си телесна обвивка, ме помоли да те уча и да ти помогна да създадеш сам живота си — точно това и правя. Още няма да ти издам тайната си — независимо, че и да ти я кажа, тя не би ти послужила. Но ще ти дам средството, с което ще можеш да вървиш по собствения си път, и евентуално един ден да имаш това, което постигнах. То опира до теб и до твоята готовност да работиш.
Ти, донякъде, все пак знаеш тайната ми. Тя се казва: „Духът владее материята!“ Това беше и тайната на Исус. Той казваше: „Всекиму ще се случи според вярата му!“, и имаше предвид същото. Ако вярваш, че попадаш винаги на подходящите хора; ако вярваш, че винаги си щастлив; ако вярваш, че можеш да ходиш по горящи въглени или да огъваш метални предмети, което уж противоречи на природните закони, но не е точно така…, тогава ще можеш и да левитираш, да накараш пулса ти да замре или да забавиш процеса на обмяната на веществата.
За теб е важно това, а не дали аз съм пътник във времето, или извънземен, дали съм открил еликсира на безсмъртието, или идвам от дълбините на Земята. Всъщност ти познаваш себе си най-добре — ако ти кажех, че бих могъл да пътувам през времето, ти щеше да се впечатлиш и да забравиш задачата, която в момента стои пред теб, и да се занимаваш само с пътуване във времето. Не се грижи за нещата от бъдещето, а за настоящия си живот и за това, което срещаш сега; към него трябва да насочиш вниманието си. Ти вече пропътува половината земно кълбо и се запозна с невероятни хора. Време е да станеш самия себе си. Няма да бъдеш втори Исус или втори Сен Жермен, но ще станеш стопроцентов Ян. Разбра ли? Аз не преследвах пътя на Исус или на Буда, или нечий друг, а се водих от моето творческо настояще АЗ-СЪМ — и еволюирах. С удоволствие искаме да сме като някого, който е успял да постигне целта си. Това означава, че щом той е успял да я постигне, можеш и ти. Не е нужно да преследваш някого или да повтаряш нечии действия, а да създадеш и да манифестираш собствената си съдба. Бог не иска последователи, а пионери…
Най-важното, върховният закон, който трябва да знаеш, е: Творческата сила е в теб! Използвай я и вярвай в нея. Ако повярваш, всичко ще ти се даде. Това е голямата тайна. Дали ще постигнеш момента, в който ще си безсмъртен, несметно богат или ще притежаваш висше ниво на съзнание, зависи от теб. Ти искаш това, нали?
Духовните ти помощници — аз съм един от тях, най-интимният, защото с теб ме свързва дълго, продължило в много животи приятелство — са ти обещали да те водят към твоята цел. Ние винаги показваме най-добрия възможен път, но ти сам трябва да се реализираш. Сам си дошъл на тази планета и сам ще я напуснеш. Така го е решил създателят ни. Затова от спиритуална гледна точка всеки човек е призован да измине своя път сам. Той е в състояние да го направи, сам да постигне целта, обожествяването или просветлението. Човек няма нужда от организации или помощни средства, за да постигне абсолютно съзнание — Създателят го е снабдил с всичко.
На мен също никой нищо не може да ми вземе, за щастие.
Иначе нямаше да стана себе си.
Целта ти е да станеш майстор; и аз ще ти помогна. Искаш ли да си мой слуга или оръженосец, който прави това, което му заповядам?
Не, споразумението ни беше да те обуча за майстор и сега правим това. Необходимо е време и ти ще поправиш грешките си. Бих искал да контактуваме и разговаряме разумно — като майстор с майстор, мъж с мъж, а не с някого, който повтаря след мен — но така или иначе ти не си такъв.
Аз също извървях пътя от А до Я. В даден период също се бях загубил в Его-то си, бях арогантен, изпълних лошо задачата си и трябваше да се откажа от нея, но опитът води до знание.
Ти също претърпя неуспехи, отчасти твои, отчасти не — за да изпитат силата ти. Това се случва на всички, но ти имаш предимство — никога не се предаваш! Такъв бях и аз.
Моето мото винаги е било: „Ще го направя сега.“ Същото качество виждам и в теб. Не е ли така, скъпи Ян?
И именно тази позиция: да продължаваш винаги, да не се спираш, да вземеш нещата в ръце — точно това ще те отведе до твоя вътрешен Бог, до божественото в теб.
(Насълзиха ми се очите, трябва да прекъсна за малко… По тези (мокри) плодчета познавам, че това наистина е той, моят стар приятел…)
Бог се гордее с тези, които не седят със скръстени ръце, а вършат нещо. Защото той иска да се представим добре, както бащите очакват същото от децата си. Колкото повече научаваш за себе си и се опознаваш, толкова повече се учиш да познаваш Бога — неговите механизми, как е творил, какви са били намеренията му, защо ни е дал свободна воля — и когато достатъчно познаеш себе си, ще разбереш, че можеш и да го почувстваш. Ти ще усетиш божественото и ще приемеш неговата любов. Тя е неописуема…