Каква ще е ползата, ако ти кажа как съм успял да въздействам върху материята? В момента ти не го умееш, поне не като мене. Но мога да ти помогна да повярваш в себе си и че някога ще го разбереш. То става крачка по крачка — аз ще поставя в живота ти много изпити, за да се шлифоваш и да бъдеш по-проницателен, готов да рискуваш, но също така да прощаваш на себе си и на хората, разумно и умело да се поставяш на мястото на другия, така да се каже, да се промъкнеш в ума и чувствата му, в душата му. Защото това е едно от нещата, които можеш най-добре.
След като издържиш на изпитите или, нека кажем по-добре, на изискванията, ще се доверяваш повече на себе си, съмнението няма да те тормози и така ще постигнеш това, което си искал.
Ако желанието или целта ти е никога да не остаряваш, това някога ще се сбъдне. Но не това е желанието ти — аз знам. Твоята истинска цел (която не искам да споменавам в момента) скоро ще бъде достигната. Намираш се пред голям изпит и се страхуваш дали ще го издържиш добре. Ще се справиш. Вярвай в себе си. Погледни назад, бил ли си някога сам? Нали винаги казваш: „Когато мислиш, че нищо вече не помага, все отнякъде се появява светлинка“?
Винаги си бил предпазван, както и другите хора. Но ако не се вслушаш в интуицията си, и дни наред да шепнем, Ян няма да чуе нищо.
В този изпит отново ще трябва да надскочиш сянката си, отново да изоставиш стария светоглед, и хората, с които си свързан. Знам, че е болезнено, но това е още една крачка в образованието ти.
От последните си изпити ти научи много. Преди всичко за силата на думата НИКОГА. Сега знаеш, че животът винаги намира начин да те убеди в противоположното — стопроцентово. Не е ли така, Ян?
В живота си ти имаше няколко много емоционални момента и по емоционалния начин, по който казваше думата НИКОГА, ги запечата дълбоко в енергийното си тяло. Ти сам създаде изпитите, които ти предстоят, защото животът ще ти предложи това, което НИКОГА не би искал да правиш. Не се тревожи, ще разбереш, че по онова време си видял само едната страна на медала — и че тя, може би, не е толкова неприятна, колкото си мислел. Условията, които ще откриеш, ще са нови за теб и ще са голямо предизвикателство — дори и изкушение.
Сен Жермен, защо по онова време не си споделил знанието си с всички, а само с най-богатите и най-властните?
По ред причини: първо, всички бяха неграмотни и не разбираха какво им обяснявам. Аз трябваше да проникна в образованите кръгове. От друга страна, нямаше изобщо какво да кажа на масите. Затова се насочих към върховете. Успеех ли, такава беше идеята ми, да изкуша със знание някой крал, той, от своя страна, щеше да го предаде на народа си. Изглеждаше ефективно. Но, за съжаление, не стана, както си го представях. Трябваше да взема предвид свободната воля на хората. Ако някой решеше да поеме по трудния път, аз уважавам избора му. Затова споделих с тези господа част от алхимичното си знание и онова, което знаех за тайните на живота. Дори днес да звучат неразбираемо, един ден смисълът ще е ясен. Изчакай. Ще стават още чудни неща, които дори властниците на този свят няма да могат да променят.
Нека продължим беседата си по-късно, повече не е нужно. А и хората, които ще четат тази книга, ще трябва да поработят вътрешно, преди да станат отворени за по-голямото знание. Защото всичко, което тук ти доверих, а отнася и до останалите, не само до теб.
Бъди здрав, приятелю мой.
18. За какво ми е всичкото това знание?
За какво бяха всички тези невероятни истории?
Какво да очакваме сега, след като знаем, че някога сме дошли от космоса?
Какъв е смисълът, че и днес из пещерите-самадхи живеят атланти и лемурийци?
Какво от това, че пирамидите в Гиза са постройки от Атлантида?
Какво от това, че хората някога са били с по-високо ниво на съзнание и че е имало личности като граф Сен Жермен, които са се смесвали с обществото, за да споделят знанието си?
Какво като знаем, че преди шумерите са съществували други цивилизации, по-високо развити от нашата днес?
Какво като знаем, че не произлизаме от маймуните, а че високо развити цивилизации са извършвали генетични интервенции?