С няколко думи бих могъл да кажа, че това знание ме направи по-смел, по-непривързан и настроен за авантюри и най-вече: по-горд, по-благороден, по-достоен, по-силен и по-сигурен в себе си. Същевременно по-раздаващ се, по-невъзмутим, по-спокоен, по-обективен, пълен с повече разбиране, по-обичан и, съвсем между другото, по-заможен…
Превърнах се в този, който сега пише тук. Това не го направиха демокрацията или обществото — точно обратното. Всичко дойде като последствие от гледната точка към света, която приех под въздействие на заниманията и пътешествията си.
Затова нека да…
19. Манифестираме
Ще припомня още веднъж темите в книгата:
1) Срещнахме се с граф Сен Жермен, за който се твърди, че бил неимоверно богат и не остарявал. Самият той казва, че „е учил в пирамидите“ и от време на време си „почивал“ в Хималаите.
2) Проследихме изследванията на Ернст Мулдашев за съществата (атланти и други) от пещерите-самадхи, които със силата на мисълта са редуцирали обменните процеси до нула и са прекратили остаряването на телата си.
3) Разбрахме за щумерските клинописи и анунаките, чиито генетични интервенции (според древния епос за Сътворението) са променили развитието на Земята. Те учели новото човечество как да използва силата на мисълта и когато след хилядолетия напуснали планетата, завещали технологични средства за комуникация, както и документи, които свидетелстват за тях и смисъла на Творението.
4) Същите неща научихме и от текстовете, които през 1114 г. тамплиерите намират в Ерусалим. Те съхраняват знания от времето на атлантите и обясняват смисъла на Творението — Закона за резонанса и факта, че човек не е само част от Творението, но и част от божественото единство, което ние наричаме Творец, и съответно е отговорен за всички свои постъпки.
5) Очевидно Нострадамус също е имал достъп до тамплиерските тайни, защото можем да предположим, че (вероятно целенасочено) е изнесъл знание, касаещо бъдещето. В предсказанията си той учи, че всичко е променливо — включително и съдбата на хората: в случай че поемат по друг курс („Каквото посееш, това ще пожънеш“). Ако от днес нататък започнем да сеем по друг начин, в бъдеще ще се убедим в разликата. Такъв е случаят и с Леонардо да Винчи, който е притежавал безпрецедентни за онова време познания. От ерудицията му за свещената геометрия става ясно, че е имал достъп до същото древно наследство от Атлантида.
6) Бегло споменахме илюминатите, които са се вкопчили във висшето масонство. То от своя страна е получило древното знание от тамплиерите-масони. Илюминатите използват законите на духовното манифестиране безпогрешно, за да не се отклонят от целта си — Новия световен ред. Те експлоатират същите знания — но с обратна посока.
7) Запознахме се с медиумите и най-вече с изумителните китайски деца, които със силните си телекинезични дарби (респективно сила на мисълта) са в състояние да материализират и де-материализират различни неща.
8) И за финал ни остава добрият стар плацебо ефект, който ще приземи пътуването ни през времето на сигурна почва.
Всички тези примери казват едно:
Със силата на мисълта си ние можем да постигнем всичко, което си пожелаем — дори в този момент това да ни изглежда невероятно.
Примерите, разгледани в хода на книгата, показаха, че:
Духът владее материята!
Всичко, което днес притежаваме — машини, жилища, дрехи, дори тази книга — първоначално са били мисъл, която след това е приведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека — без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл.
Плюс всичкия боклук, който ни заобикаля — „модерното“ изкуство, филмите с хорър, силиконовите импланти…
Мисълта е първопричината на всяко битие и про-изход на всяка реалност. Всичко, което има място в живота ни, е предизвикано от нашите мисли, желания, страхове според Закона за резонанса, защото подобното винаги привлича подобното. В космическото духовно поле (хрониките на Акаша) всяка мисъл създава форма, която колкото повече храним, толкова по-бързо влиза в реалността. Такъв е законът. Тази мисъл-форма се задържа в космическото поле, докато в живота ни се появи подходяща ситуация, в която тя да манифестира. Това може да стане много скоро, но може да се случи и в следващ живот. Зависи от нашата карма и от мислите, с които живеем.
Възниква въпросът: ако ние сме причинителите на сегашните си житейски условия — за неприятните, както и за приятните — как да преоформим нашето бъдеще?