Със съзнателно манифестиране. Съзнателно, защото при повечето хора сегашните условия на живот са плод на тяхната несъзнателност. Например, когато някой каже: „Не мога да слушам повече!“, а после се чуди защо години по-късно, след като е повтарял това поне по един път на ден, има нужда от слухов апарат.
Но това вече е минало! Днес имаме нужда от добро творчество, не от игрички. Ние желаем да подредим начисто живота си и да създадем възможно най-добрите условия.
При манифестирането решаващият момент е вярата, т.е. трябва да сме убедени. Нека повторя за нестинарството. Ако участникът е убеден, че може, без да пострада, да ходи по горещи въглени, ще успее. Но ако започнат съмненията: „Е, да, но май не съм много сигурен, всъщност май не искам да го правя, сигурно ще се изгоря…“, наистина ще се изгори.
Същото е и с плацебо ефекта. Ако пациент приеме едно захарно хапче, за което е убеден, че съдържа субстанция, която ще му помогне, ще оздравее. Но ако лекарят му съобщи, че става дума само за захар, резултатът е нулев.
И е логично, нали? Защото негативната, раздвоената мисъл — неутрализира позитивната мисъл. Затова трябва убедено да формулираме положителната идея, която искаме да материализираме, и изобщо да не стигаме до представата, че тя би могла да не се случи. В допълнение, материализацията става реалност, когато манифестираме желанието си, без да го споделяме с никого. Чуждото съмнение е пагубно за нас.
Важно е целите, които искаме да манифестираме, да не са прекалено завишени. Те трябва да изглеждат правдоподобни за самите нас. Например, ако съм обикновен работник и си пожелая за няколко години да стана ръководител в голям концерн, аз самият няма да си повярвам. Ако, напротив, си пожелая в близко бъдеще да стана ръководител на отдел или да бъда самостоятелен в бранша, в който работя, душата ми ще го приеме и вероятността това да се случи нараства чувствително. Защо? Защото вярвам в желанието си.
Когато говорим за възможността да реализираме целите си, е добре да се вслушваме в душите си. Сърцето, т.е. божественото в нас, познава първичния план на живота — личната матрица, и ако тя и нашето желание съвпадат, целта ни ще се реализира.
20. Можете ли да си представите, че сте несметно богати?
При цялата тази работа с желанията е важно да можем да си представим резултата образно (визуализация) — например как сме седнали и колко прекрасно се чувстваме в новата си кола; или как сме застанали пред собственото си предприятие, вратите му се отварят и ние поздравяваме колегите си; или поглеждаме към банковата си сметка с много цифри; или че най-накрая сме здрави, или че огъваме лъжица…
Нека сами се поставим в желаната ситуация и да се почувстваме така, сякаш това е реалност. По този начин мисълта и желанието се потенцират. За усилване на въображението е подходящо практикуването на автогенен тренинг или медитация, защото в случая целенасочено предизвикваме картини пред вътрешното си око.
Нека обаче сме честни. В манифестирането, ако не вярваме, резултатът винаги ще е половинчат. Съмнението убива всичко. Нека си пожелаваме само онова, за което наистина вярваме, че ни е по силите.
Вярваме ли, че от днес за утре внезапно ще станем милионери? Не, едва ли. А вярваме ли в двойното заплащане? Това вече е възможно — например чрез поощрения от работодателя или комисионна за идея, която сме прокарали във фирмата си…
Ще установим, че: след като сме манифестирали нашите първи малки желания, ще станем по-смели. „Щом това стана на работното място, мога да се стремя и към по-висока цел“. Няма граници — вижте илюминираните ни приятели, за които светът е достатъчно добър!
Нека обаче дадем възможност на вселената (космическото духовно поле) да изпълни желанието ни по най-подходящия начин. И нека не се блокираме сами.
„Искам много угари, надявам се да ги получа от лотарията или от някой богат мъж, или от откритието, което имам намерение да продам“ са формулировки, които трябва да бъдат поправени. Откъде знаем, че голямата печалба трябва да дойде от лотария?
Не може ли например, отивайки до супермаркета, един ден да спасим живота на възрастна дама, паднала на улицата, и тя да ни завещае голямото си богатство (защото няма наследници)? Подобна ситуация отменя напълно предишните ни формулировки.
Разбирате ли какво искам да кажа? Божиите пътища са пълни с чудеса и ние не трябва сами да слагаме прът в колелетата с ограничените си желания. На това ще се върнем отново по-късно…