Манифестирането и образната визуализация могат да бъдат от полза при личните (човешките) конфликти. Например бихме могли да си представим — което реално все още изглежда почти невъзможно, че прегръщаме врага или опонента си и му прощаваме несправедливостта и неприятностите, които ни е причинил. Ще установим как за секунди енергията в нас се променя и други чувства завладяват сърцето ни.
С манифестиране аз лично експериментирам повече от 15 години; известни са ми много подобни книги — за промяна, за изграждане на нови житейски условия и т.н.; констатирах, че формулировката често е тази, която блокира проекта.
Например една жена си пожелава да се омъжи за човек на име Хайнц и моли любящия Бог да изпълни желанието й. Майката, от своя страна, не харесва Хайнц и моли Бога на всяка цена да осуети сватбата.
А какво ще направи „любящият Бог“? Предполага се че ще послуша и двете жени, ще изпълни и двете желания Какво става?
Сватба има и след една година идва разводът. Така и двете желания са се изпълнили. Кое е погрешното в тази форма на пожелаване? Тя предварително се ограничава само върху едно лице — Хайнц.
Кое би било правилно?
Евентуално биха могли да се молят така: „Мили Боже, направи така, че аз (респективно дъщеря ми) да намеря(и) най-добрия мъж за себе си.“
Съществуват хиляди варианти, с които да творим непълноценно, например: „Искам ново Ферари, жена с руса коса и големи…, мъж с много пари и имот в някоя топла страна, къща с веранда и изглед към планините…“
Не ви съветвам да се поддавате на подобни желания и не съм отговорен, ако вие си пожелаете нещо такова.
При пожелаването и манифестирането е важно да се знае, че желанието ще се изпълни — все някога, дори и да не ни направи щастливи.
Това ни напомня една стара поговорка, която казва: „Внимавай за какво се молиш, защото желанието ти може да се сбъдне!“ или смешното „Дано Господ ме опази от желанията ми!“
Може би наистина ще получим нашето Ферари, но после ще се блъснем в някое дърво и ще куцаме до края на живота си, защото до момента сме карали само Голф дизел и не сме се научили да управляваме такъв „звяр“; или съседите ни ще започнат да ни избягват, защото ще решат, че сме станали мегаломани…
Или пък получаваме партньор с всичките му подробности — с къща в Испания, с много пари… Но може би той пие, или се затваря в себе си, или работи половината нощ, за да изкара парите си…
Виждаме, че не е толкова просто да пожелаем и да си представим нещо, а понякога дори е опасно.
21. Най-добрият път към успеха
Бих ви посъветвал да творите, колкото е възможно по-съвършено, и ще споделя това, което научих от Сен Жермен:
„Рибната кост“. Тя е показана на следващата страница. На лявата страна — контрааргументите, пишем всичко онова, което искаме да променим в живота си, например прическата си, стила на обличане, който от десет години е един и същ, работното място, партньора си, съседите, които всяка неделя сутрин, когато искаме да се наспим, звънят; а може би, старата ни кола или факта, че печелим твърде малко. В нас самите също има неща, които не ни допадат. Например, че сме прекалено страхливи или избухливи. Може би ни мързи или сме твърде песимистични. Може би ни пречи това, че не се доверяваме. М-да, естествено остава и темата за здравето…
Нека направим още една крачка. Докато пишем, да се попитаме защо всъщност сме болни. Възможно е да установим, че стомашните ни проблеми се появяват само по време на работа, защото там не се чувстваме добре или не се разбираме с колегите си. Или скандалът с партньора изцежда нервите ни докрай и предизвиква мигрената или ни депресира. Да го направим и да се наблюдаваме. Аз съм убеден, че всички ние добре знаем защо боледуваме от дадена болест. Дали причина за нея не е конфликтът с някого или невъзможността да се наложим като личности…
Тоест, ние знаем, че ако имахме друг шеф или не трябваше да вършим дадена работа, която винаги ни изнервя, здравето ни отново би се възстановило. Звучи ли разумно?
| Против | За |
|---|---|
| Какво искам да изоставя_ | Какво искам… |
| Стария си начин на живот, дрехи, кола… | Започвам нов начин на живот, старият ме отегчава, вече твърде дълго правя това, което другите очакват от мен. |
| Работата ми вече не ми доставя радост. | Обичам да работя, но искам да върша нещо, което ми доставя радост (самостоятелност?) |
| Жилището ми не ми харесва — твърде малко, твърде шумно, с много малко зеленина, не харесвам съседите си. | Май е по-добре да живея на село — на по-голямо разстояние от съседите. |
| С тази работа наистина не мога да се реализирам. | Аз съм сръчен, по-добре да избера нещо такова, отколкото да седя пред компютъра. |
| Твърде съм боязлив. | Мога да свиря часове наред на пианото, без да се отегчавам — напротив… |
| Страхувам се да съм сам — нямам партньор. Вече дълго време боледувам. | Пътувам с удоволствие и говоря много езици, това ми се отдава… Аз съм отворен за новото и не зациклям. |
| Макар с удоволствие да работя с хора, оплакванията им ми идват в повече. | Аз съм добър слушател. Не обичам друг да ми определя какво да правя, аз съм господар на себе си. |
| Твърде съм дебел. | Ще променя начина си на хранене, ще отслабна, така ще се харесвам повече… |
| Твърде съм слаб. | Ще живея деня си по-спокойно, така няма да се стресирам — т.е. ще върша нещо, което ми доставя радост. |
| Почти не пътувам. | Обичам далечни страни, както и дълги престои. |
| Градът, в който живея, е твърде трескав, твърде… | Приятно ли ми е да работя на открито, да се занимавам с цветя или спорт, или с някакъв занаят? |
| Ако работех вкъщи, щях да съм със семейството си… | Аз работя най-добре сам. С удоволствие медитирам. Виждам много неща, силен интелект съм. |