От тази книга разбрахме, че сме божествени същества, поели божествена задача тук на Земята; няма нужда да спорим, ние искаме да стигнем до сърцевината на нещата, до същественото („Нека се сбъдне волята ти“), което е божествено в нас.
Затова ще ви покажа един начин за пожелаване. Път, който не служи на Его-то, на увеличаването на властта и трупане на богатства, на нашето имане, а ни помага да изпълним жизнената си цел, нашето битие. Ето защо е важно нещата да са формулирани така, че вселената да даде на душите ни най-доброто от най-доброто.
Става по следния начин:
Винаги формулираме в настоящето — като че ли целта вече е постигната. Не във вида: „Скоро ще имам до себе си мила жена…“, а: „До себе си имам мила жена.“
Но тук май чувам възраженията Ви, че и така не е добре. Правилно!
Сполучливата формулировка би била:
„До себе си имам жена, която най-добре ми подхожда.“
Но ето пак Его! Още по-добре: „До себе си имам жена и ние сме безкрайно щастливи.“
„Имам професия, която е много подходяща за мен, доставя ми най-много радост и с нея изкарвам парите си.“
„Аз успях, защото вече правя това, което ми доставя радост и ме развива.“
„Живея в жилище, което е точно за мен. Живея в жилище, в което се чувствам най-добре…“
„Живея в постоянно изобилие.“
„Карам колата, която е точно за мен.“
„Привличам в живота си само това, което е от полза за здравето и щастието ми.“
„Ставам все по-смел, отдавам се на идеите, на партньора, на децата си, на любимите занимания…“ (сърце вместо глава)
С такива формулировки едва ли нещо може да се обърка, защото помощниците ни от духовния свят винаги ни подкрепят и знаят колко е натъпкано портмонето ни за моменти или дали скоро предстоят професионални и жилищни промени, дали фирмата ни няма да фалира…
Да формулираме винаги така, че най-доброто да може да се случи, всичко да е отворено нагоре, без дребнодушни очаквания, защото в противен случай преди изпълнението има поучителни криволичения.
Ще издам тайната на най-властните хора на тази планета: те манифестират с този модел — повечето не както описахме според висшия принцип, а Его-истично само за собствените си цели. Начинът им на работа е такъв — били те розенкройцери, масони, тамплиери, магьосници — бели, черни… — впрочем всички те са успели.
Принципът на манифестиране винаги е същият, само желанията се променят.
Разликата между светлата и тъмната страна (за да не използвам думи като добро и зло) е тази, че тъмнината има ясна цел: например световно господство и контрол. Това е съвсем определена цел, съществува ясно структуриран път до нея (виж Документи на Баварските илюминати). Това е пътят на разума и за него той е много по-разбираем, отколкото дадена мъглява формулировка на езотерик, търсещ просветлението, който не знае какво точно е то. Неговият път е на сърцето и „чувствата“. Често не е лесно емоциите ни да бъдат изразени с думи и затова са по-неясни.
Ясно ли го казах? Едните имат пред очите си съвсем ясна цел и затова ясно ще манифестират. Когато обаче човек иска да се включи в добри проекти, т.е. във всичко, което „намира“ за добро, обикновено му липсват концепция и яснота как да постигне целта си.
Силите на Его-то (илюминатите) знаят „добре“ да боравят с властта си. Те са наясно с кой принцип да работят и как да се настройват при манифестиране, какво да имат предвид. А наясно ли сме ние с целите си; знаем ли съвсем точно какво искаме? Какво желае разумът и какво сърцето ни?
Ако успеем ясно да кажем какво искаме да имаме в този живот, каква е целта ни, тя може да се изпълни. Ако нямаме точна, ясно дефинирана цел, нищо ясно няма да се случи. Или ще добием яснота едва когато започнем да страдаме.
Аз отново виждам пред себе си феята, която скубе златните си коси, защото човекът, чието желание е готова да изпълни, все още не знае какво точно иска.
Тези хора ще трябва да напишат домашните си. За щастие, не е нужно кой знае колко време, най-много няколко дни. Това обаче са най-важните дни от живота ни, защото ще станем съзнателни за самите себе си и в заключение ще открием божественото — когато започнем да творим!
22. Бог е благоразположен!
Да се върнем още веднъж на нашия „велик“ Бог — големия шеф.
Ако сте имали вече изградена представа за Бога, която аз доста пообърках, вероятно се питате какво точно да мислите.