Няма защо да се ядосвате!
Имате добри шансове! Ясно е, че хората на планетата имат един и същ произход. Съществуват различни понятия, но в крайна сметка всички вярват, че „Творецът“ е този, който е създал планетите, физиката и закономерностите, на които се основава вселената и животът. Това означава, че всички ние сме деца на Създателя и че всички носим в себе си едни и същи възможности.
Символично виждаме това от факта, че всички хора имат една и съща големина на корнеатата.
Супербогатите и супервластните на земята също имат един мозък, две очи, две ръце и ходят до тоалетна като нас. Защо обаче те са постигнали повече в живота, отколкото вие?
Да, попитайте се съвсем честно! Смятате, че Бог е несправедлив? Забравете това. Подобни изказвания са породени само от самосъжаление, защото нямаме достатъчно дисциплина и воля, за да реализираме себе си.
Всичко, от което се нуждаем, за да направим нещо в живота си, имам предвид ПРАВИЛНО, е закотвено в нас. То си седи недокоснато и иска да бъде използвано. Имаме възможност да помислим — и ще мислим успешно и осъзнато. Така постъпват и илюминатите. Те също имат само 24 часа на разположение за размисъл, но мислят по друг начин, и това е единствената разлика!
Душата и тялото ни са част от едно знание, но ние затваряме пътя към душите си и към намиращите се в тях способности чрез гледната точка, която сме възприели от традиции и остарели модели на мислене; затова сме блокирани.
Изказването: „Аз не мога!“ е неуместно. По-честно е да кажем: „Не се доверявам“ или „Много съм мързелив!“.
„Можем“ да постигнем всичко; не забравяйте, че имаме непрекъснат достъп до земната и универсалната база данни на вселената, както и до нашата божественост в сърцето и клетъчните спомени на тялото ни. Проблемът е, че повечето хора не знаят как да се „включат“, т.е. да получат достъп до тях.
Как аз успявам да се „включа“ в хрониките на Акаша или в сърдечния център, за да получа информация?
Различните видове медитация помагат, но е по-лесно да се помолим мислено. Аз лично го правя много отдавна: задавам въпрос и в рамките на няколко секунди получавам отговор; или правя това малко преди заспиване, като моля за определена информация; след това пред затворените ми очи се разиграват образи и определени сцени.
Убеден съм, че всеки го може, но повечето не се доверяват на мисълта и образите, които получават.
Естествено винаги е имало хора като Рудолф Щайнер, Якоб Лорбер, Елена Блаватска, Едгар Кейси и стотици други — т.е. медиуми, които реализират дарбата си в толкова силна степен, че книгите им преливат от космическа информация и детайли за Сътворението, възникването на живота, появата на различните цивилизации на тази планета, историята на Слънчевата система и т.н.
Тези, които имат достъп до хрониките на Акаша, научават за великите опори в човешкото развитие. Всъщност, съществуват определени указания за житейската игра, които през хилядолетията и милионите години са се превърнали в нещо като маркировки и крайъгълни камъни.
Нека сравним казаното с нещо популярно, например с играта „Не се сърди човече“.
Правилата и целта са известни. Какво ще е отношението на участниците, дали ще се сърдят или ще запазят самообладание, зависи от тях. Защото накрая играта приключва за всички.
Или да вземем училищното образование. От самото начало е ясно, че преди матурата предстоят 12 класа. От година на година материалът става все по-труден, предметите са известни и трябва да се справим с класните и новите знания. Преди матурата всичко се развива, индивидуално: човек хитрува, повтаря многократно, завършва с 6 или с 3,50, има нужда от помощ или се справя перфектно.
За играта тук, на Земята, това означава, че през хилядолетията има определени етапи за преодоляване, генералните изпити са фиксирани. Това е причината, поради която различни пророци и ясновидци са можели да предсказват големите събития. С годините наистина рядко има попадения, но в крайна сметка нещата се сбъдват.
Нека например вземем ясновидците, които предсказват Първата и Втората световна война. Те — включително нашият Сен Жермен, или френският цивилен, когото авторът на „Полевото писмо“ Андреас Рил среща — не предсказват датите, но събитията и процесите, довели до тях, са описани вярно.
Спомнете си, че и пророк Йоан в своето „Откровение“ е успял да опише неща от бъдещето, които ще се появят две хиляди години по-късно — говорещи книги, лентовия код и подкожния чип… Спомняте си.
Аз обаче не искам да ви връщам към страховити теми, а да ви измъкна от тях; нека не губим време с външни описания, които биха ни отклонили от същественото — от нас и от собствената ни съдба в този живот!