Всеки човек има свободата сам да избира дали да постигне зрелостта, дали да е нечий слуга или да се превърне в творец.
Сигурен съм, някои от вас мислят, че в този живот са подчинени на конкретна социална и семейна йерархия, чиято посока не биха могли да променят. Това е много погрешно!
Ние сме тези, които преди да се инкарнираме, решаваме къде, кога и в какво семейство да бъдем родени. Защо? Защото душата, т.е. ние самите, знаем какво искаме, какво ни липсва за целостта — например кураж да рискуваме, смелост, умение да завършваме нещата или дисциплинираност. И така, от цялото игрално поле, което вече сме разгледали „отгоре“, избираме подходящото място, от което да стартираме новия си земен живот.
Например:
В отвъдното решаваме какво искаме да научим и след като сме напуснали предишното тяло, избираме следващата си инкарнация. Може би искаме да разберем повече за политическата власт и в следващите осем живота избираме политическата кариера, и то в различни държави, за да видим всичките й аспекти.
Възможно е да поискаме да изживеем майчинството и отново да променим пола си. Не е изключено отпечатъкът от предишните инкарнации (от мъжкото тяло) да повлияе на сегашната жена. В този случай често се стига до усложнения (например хомосексуализъм).
Много бих искал да разкажа за две деца, които все още ясно си спомнят живота преди да се затворят в майчиното тяло.
Първият е аржентинецът Флавио М. Кабобанко, който вече многократно цитирах. Тригодишното момченце променя светогледа на родителите си не само с думите си за Бога, живота, съдбата и др., но и с рисунките си. На единайсет години той пише книгата „Аз идвам от Слънцето“47, която родителите му публикуват. В нея откриваме рисунки за строежа на вселената, за взаимодействието на материята и антиматерията, за времето и пространството, за съществуването на душата и проявленията й, за енергията на планетите от нашата Слънчева система, за различните нива на отвъдното и още много подобна информация.
На въпроса на баща му как е възможно да си спомня всичко това, Флавио обяснява, че преди да се родят, душите знаели всичко и си спомняли божествените истини, но в момента на раждането били целувани от Ангела на забравата и били запечатвани. (При древните елини човек преплува реката Лета.)
Флавио казал на баща си, че когато Ангелът на забравата дошъл при него, той обърнал главата си настрана и той едва го докоснал. Затова можел да си спомня почти всичко от отвъдното. (По-големият с 3 години брат на Флавио също притежава особени дарби.)
За времето преди раждането си деветгодишното момче казва следното:
„Повече си спомням за времето преди да се родя, отколкото за първите три години след това. Оттогава наблюдавам живота от всички гледни точки. Виждам навсякъде, защото не гледам с физическите си очи. За пръв път съм на тази планета, която е толкова плътна. Бях се подготвил на другите планети, където научих за тялото. Преди беше различно: все едно да можеш да пишеш по въздуха, но тук е съвсем съвсем друго, аз имам физическо тяло. Малкото правила, които си спомням, за да мога да живея тук, са: Да и Не, време и пространство. Това тук е светът на противоречията […] Спомням си стотици светещи топки, всяко живо нещо е светеща топка. Някои от тях ми помагат да се ориентирам на тази трудна планета. Виждам две майки, които са важни за мен — едната е със силно «аз», другата е по-фина. Тази втората е свързана с топка, която свети много силно. […] Те ме привличат, защото са свързани с любовта. Те не са мои родители. Знам, че трябва да отида и все повече се чувствам привлечен от тях. После се появява един светещ тунел, наоколо е тъмно. Когато влизам в него, аз се чувствам много натясно, заключен.“ (28)
Вторият случай, който искам да спомена, е за шестнайсетгодишната Антоанета от Саарбрюкен, която лично посетих и изследвах. Антоанета е ясно-чуваща — т.е. тя не вижда аури, но чува глас, който й говори и твърди, че той е на духовния й водач. Името му е Абронзиус. За влизането в майчиното тяло той й казал, че:
„Когато една душа намери родителска двойка, тя е с нея още преди инкарнирането си. Понякога тя се свързва с бащата, но най-често прави това с майката. Зависи, от коя страна на духовното семейство идва.
С присъствието си душата се настройва към характера и емоциите на родителите, преди още да бъде родена. Тя ги наблюдава и после избира най-добрия момент да влезе в яйцеклетката. Ако родителите са в тежък период, тя понякога изчаква, докато нещата се подобрят. Друг път идва в неспокойни времена, за да донесе мир с присъствието си и да ги успокои.“
47
„Ich komm’ aus der Sonne“ — един от езотеричните бестселъри на германския книжен пазар от края на 20 век. Става популярен сред читателите с детската искреност и простота в описанието на невидимия свят — бел. прев.