В своите хроники под заглавие „Пропаганда“ той пише:
„Който манипулира скритите механизми на обществото, създава несигурно правителство, и той всъщност представлява истинската власт в нашата страна. Ние сме управлявани, разумът ни се моделира, вкусът се възпитава и идеите в голямата си част ни се внушават от хората, за които никога не сме чували нищо. Това е логичен резултат от начина, по който е организирана нашата демокрация. Големите групи хора трябва да се кооперират, когато им се налага да живеят в едно уравновесено функциониращо общество.
В почти всяко действие на живота ни — било то в сферата на политиката или търговията — ние сме управлявани от малко на брой субекти, които разбират менталните процеси и модели на масите. Онези, които дърпат конците, контролират публичното мислене.“ (36, 30–31)
Тези хора искат още дълго да управляват света, те имат интерес масите да останат непросветени и да се занимават с всичко възможно, само не и с важните въпроси на собствения си живот. Междувременно всеки е подиграван или дори има славата на шарлатанин или член/създател на секта, ако се опитва да намери отговори на откритите въпроси извън установените „велики секти“ (религиите). Всичко, което не съвпада с манипулирания дух на времето, се осмива.
Но ако някой е на смъртно легло или е тежко болен, нещата мигновено стават различни. На помощ са викани онези, които иначе се осмиват и оплюват — свещеници, духовни учители, духовни лечители и хора, преживели клинична смърт. Едва тогава всички внезапно започват да се интересуват от въпроса какво наистина се случва след физическата смърт. Тогава всеки иска да разбере — по най-бързия начин — с какво са се занимавали останалите в живота си. Обикновено само в такива ситуации предимно едностранчиви и материално ориентирани субекти прозират, че само знанието е недостатъчно.
В крайна сметка то не само трябва да бъде разбрано и погълнато (което мнозина днес наричат мъдрост), а да бъде практикувано и използвано в живота.
Затова аз казвам: в книгите или в каменните постройки ние можем да открием истината само в ограничен вид; истината е в сърцата ни и с нея се отваря пътят към духовния свят и към това, което наричаме „божествено“.
Истинският търсач, или по-добре, този, който намира истината, иска лично да знае и търси директна връзка с „шефа“ — не мъртвата буквоядна вяра на древните книги. Знанието може да бъде пренесено, но не и мъдростта, която трябва да постигнем сами.
Затова е толкова важно да разберем законите на живота, които изложих! Сами по себе си са достатъчни наистина две важни неща: „Не прави на другите това, което не искаш да ти направят!“ (т.нар. „златно правило“) и „Каквото посееш, това ще пожънеш!“ (каузалният принцип), респективно „Дръж се с другите така, както искаш те да се държат с теб!“
Ако тези две изречения се врежат в паметта ни и си ги спомняме при всяко наше действие, нещата ще спрат да вървят накриво.
В момента се сещам за таксиметровите шофьори в Кайро. Добре знам, че почти всеки от тях лъже, и ако не внимавам, ще платя повече. Но това не се ли отнася до тях? Нали те също не искат да бъдат лъгани и да не плащат повече от необходимото?
Да не би, защото шофьорите в Кайро изповядват друга религия, която вероятно им разрешава лихварство спрямо „неверника“, могат да измамят естествените закони?
Забравете! Всичко сто процента се връща.
Днес имаме нужда от разбираемо обяснение за живота на, Земята, за това как функционира той. Вече изложих част от космическите закони, които всеки на този свят разбира и които дадоха някакъв отговор. Всичко започва с нас и никой безсмъртен няма да ни спаси или да ни прости дълговете. Сами сме отговорни и затова само сами можем да простим.
Един директен въпрос:
Можете ли утре сутринта да застанете пред огледалото и да се погледнете в очите с чувството, че сте начисто с живота си?
Гордеете ли се от себе си? Или след като сте отишли при работодателя си, сте продали душата си — вашето Аз — и сте подвили опашка? Доставя ли ви удоволствие да лицемерничите и да вършите неща, които отдавна ви лазят по нервите?
При подобни само-предизвикани ситуации никой спасител не може да ни помогне. Само ние самите ще се отървем от тази мъка, ако вземем решение да приключим договорните си отношения и започнем работа някъде другаде, или заявим мнението си и станем самостоятелни. Вероятно ще сме щастливи, ако изникне спасител — някой като Нео („Матрицата“), който да реши проблемите ни…? Нека не се заблуждаваме. Няма кой да ни освободи от злото. Създателят ни е „обзавел“ с всички специфични способности, от които имаме нужда, за да се измъкнем от притеснението, да се спасим сами!