Никой не ни е принуждавал да работим там, където днес работим. Никой не ни е изнудвал и никой друг освен нас не е подписвал трудовия ни договор. Не Бог, Христос или Аллах е този, който вече не харесва работното ни място, а ние самите. Ние самите сме свободни да променим ситуацията. Не е ли така?
Как стоят нещата с партньорството, с брака? Не очакваме ли съвместният живот да е по-добър и по-хармоничен от самотния? Днес само се караме? От години? Коитус… Какво беше това? Отдавна липсва, а дори да го има, не носи никакво удовлетворение. Каква връзка е това?
Кой ни принуждава да останем с партньора си, с когото само се караме? Навикът? Страхът на съществуването?
Трябва да помислим и за това; да се замислим дали случайно проблемът не е в нас. Защо вече не изслушваме или сме твърдоглави? Дали не управлява само главата? Тогава раздялата не би подобрила нещата, защото със следващия партньор ще имаме същите проблеми. Трябва ясно да осъзнаем, ясно да изследваме кои са причините за проблемите. И когато намерим решенията, да заживеем истински.
26. Проблемите са мои приятели
Най-големият проблем при хората на Земята е, че не вземат решения, защото тук всичко е двойствено, противоположно, „да-не“.
Обзалагам се, че почти във всеки конфликт, спор или проблемна ситуация добре знаете причината и решението. Но бездействате.
Това е най-лошото, което можем да направим. Да не решаваме, означава да линеем. Отново не е нито студено, нито горещо, а, така да се каже — хладно. Какво казва Исус за тези, които се страхуват да вземат решение: „Така, защото си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата си.“ (Откр. 3:16)
Ако сме нечий ангел-хранител и нашият довереник е изправен пред дилема, но не знае накъде да продължи, ние също не можем да му помогнем. Възможно е той да се страхува от неизвестното, да не може да спечели това, което го чака там, колебае се и протака. Иначе казано — няма развитие.
Неподвижността означава смърт, движението означава живот.
Ако обаче избере едната от двете посоки, тогава идва ангелът-хранител, т.е. ние ставаме активни и започваме да му нашепваме съветите си. Дори да избере „грешната“ посока, той пак ще стигне до целта, но по заобиколния път, защото на практика „грешно“ не съществува.
Същото е и в ежедневието. Толкова много хора избягват да вземат решения и затова са блокирани, разболяват се, преживяват загуби, линеят.
Дванайсетгодишният контактьор Торстен предава казаното от един извънземен на име Адин:
„Не се притеснявай, приятелю, едва впоследствие, когато си спомниш миналия живот, ще разбереш различните събития, плана и необходимите процеси, които лежат в основата му… Обикновено съществата (хората) не могат да видят смисъла зад болезнените или неприятните процеси — защо е трябвало да се случат толкова много неща по определен начин. Защо те, за да направят възможно растенето и узряването на душите си, са избрали да имат такъв опит. Не им остава друго, освен да застанат, колкото е възможно по-добре пред ситуациите. Нали не сте сами.
На Земята се казва: «Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.» Това означава, че ти винаги трябва да направиш първата крачка. Трябва първо да станеш активен, тогава ние и духовните ти помощници ще сме ти от помощ и ще те водим по най-добрия начин: чрез интуицията, чувствата, сънищата и ще ти даваме знаци с това, което наричаш синхронност. Решението да предприемеш нещо трябва да бъде избрано от теб. Нещата не опират само до това колко добре те водим, а и доколко ще се оставиш да го направим. Зависи от нас двамата.
Не трябва да се безпокоиш за миналите си постъпки. Приятелите ми в космическите кораби и аз винаги сме на твоя страна. Ние също имаме същества, които ни подкрепят, съпровождат развитието ни и ни водят… И на нашата планета действат законите, които са валидни на Земята и във вибрационното пространство, което наричате отвъдно. Аз също съм изложен на тях. Ако не позволя да бъда воден от моите духовни водачи, не мога да бъда твой добър водач. Разбираш ли?
Още в началото на съвместната ни работа ти обясних, че ви посещаваме, докато спите. Тогава ви даваме информации, които си спомняте едва на другата сутрин, но не винаги. Понякога опитваме пак. Всички, които посещаваме, са дали съгласието си (както вие казвате, на небето, т.е. на нашето поле на съществуване) да работим заедно, защото ние трябва да ви помагаме.“