Вие сте домакиня и имате дарба на медиум? Тогава се опитайте да доразвиете таланта си. В Англия медиумите се подготвят професионално. Нещо такова може да се намери и при нас. След като станете достатъчно добри, когато попаденията станат повече и започнете да помагате на други хора, тогава можете да давате лични сеанси или напишете книга за това, което приемате контактьорски…
Граници няма…
Сънувайте наяве… Да помислим… какво ни се отдава, какво ни спори, какво можем да си представим, че ще правим по цял ден, без да ни доскучае, без да загубим приятелите си?
Моля, вие обичате детските влакчета, въпреки че сте възрастен? Помислете дали да не отворите магазин, специализиран магазин за колекционери и професионалисти в бранша — може би (малко по-съвременно) интернет магазин за влакчета-играчки?
Днес всичко е възможно. Можете да превърнете всяка дарба в професия. Осмелете се! Най-малкото опитайте. Ако нещата тръгнат наопаки, ще продължите със старото, но поне ще знаете: аз опитах, не седях със скръстени ръце. Възможно е, все пак, да постигнете и пълен успех…
„Нищо не е добро, ако човек не го направи.“
Да го направим!
Ако ни е трудно да открием какво обичаме най-много да вършим, за какво най-много ни бива, има един малък трик: да си представим, че сме мултимилионери и повече никога не ни се налага да работим — с какво бихме се занимавали тогава?
Какво ще правим, ако не ни се налага да работим? Веднага го запишете, това вече ни води в правилната посока.
Друга виртуална нишка, която на мен лично ми помогна, бе да си представя, че съм на смъртно легло и мислено си спомням живота: какво съм искал да постигна и какво никога не съм искал?
Ако рискуваме нещо, ние се променяме и изоставяме старите си навици!
Ако нямаме куража да приключим работните си отношения, едва ли ще имаме опита да изкарваме парите си с дейност, която ни доставя удоволствие. Естествено самостоятелността би могла да ни извади доста от джобовете и да загубим много. Но колко струва свободата? Аз лично се примирявам с някои неща преди да стана зависим или да сервилнича пред някого.
И наистина, лично от всеки зависи какво ще направи със своята инкарнация. Потвърждава се старата немска пословица: „От нищото нищо не става.“ Казано по друг начин: „Който се страхува от мечки да не ходи в гората.“ Или според Закона за причината и следствието: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“ И ако някой не посее нищо, няма да пожъне нищо. Освен тези, които живеят на гърба на другите. Но и те са изложени на Закона за резонанса: „Който взема, ще му бъде взето.“ Тоест: „Който копае гроб другиму, сам пада в него.“
Терапевтът-консултант Петер Кумер е убеден, че на света има милиони „живи-умрели“. Така той нарича хората, които „умират“ на 25 години, а ги погребват примерно на 75. Съгласен съм с него! На 25 години мнозина вече са избрали професията си, омъжени са и големите житейски предизвикателства вече са преодолени. За мнозина това означава край на промяната. Вероятно те вече са построили къщата си, естествено с кредит, за да е сигурно, че следващите десетилетия ще са обвързани с банката… Промяната е станала табу.
Защо толкова много хора са потънали на двайсет и пет? Защото средностатистическият човек изобщо не желае да се променя. Той не е по предизвикателствата, не харесва превратностите и проблемите. Мнозина изпадат в стагнация още на млади години.
Дори тези, които имат образование или са завършили някакъв курс, където са практикували ментален тренинг, позитивно мислене или успешно манифестиране, след известно време се предават, защото не са постигнали успех веднага.
М-да, понякога трябва повече време. Като със семето, което посаждаме в земята — то също има нужда от време, за да покълне. Можем да подскачаме насам-натам от нетърпение, но това не ускорява процесите в почвата.
Не се предавайте веднага, ако в началото манифестацията удари на камък. Важното е да сме убедени, че желаем това, което искаме да получим от живота.
Нека желанието ти се изпълни…
казва духът от лампата, когато я потъркаме, а в Новия завет пише „Искайте и ще ви се даде!“
Принципът винаги е един и същ. Проблемът е само, че повечето от нас не знаят как да се молят. Защо не знаят? Защото наистина не знаят кои са, защо живеят на Земята и за какво да се молят.
Ако някой се моли лошо, резултатът няма да е добър. Лошо ли се молиш, лошо получаваш. Причина — следствие!
Много автори са ни оставили книги по темата; вижте например „Поръчки към вселената“ на Бербел Мол или написаното от Петер Кумер.