В случая аз само мога да ви ориентирам в тази посока и да подтикна любопитните към по-дълбоки изследвания.
Някой си мисли: „Да бе, ако беше толкова лесно…“
Не съм казал, че ще е толкова лесно! Каква е цената на свободата? Не само на финансовата, а и на духовната? На мен лично моят живот ми е скъп. Ако вие допускате всеки ден да ходите до фабриката или бюрото със стиснати в джобовете юмруци и да вършите работата си, която е всичко друго, но не и интересна, изборът си е ваш. Ако карате кола, която не ви харесва, изборът си е ваш. Ако за вас не е от значение, че се скапвате от човека насреща, или че колегите ви общуват тъпашки, моля, изборът си е ваш.
Много хора рано осъзнават, че не биха си причинили това и вслушвайки се в себе си, разсъждават, вземат решения, работят много и днес вече са самостоятелни и изпитват радост от дейността си.
Всички го можем! Бъдете смели и рискувайте нещо. Какво ще загубим? Неща, които така и така няма да вземем в отвъдното — от там идваме голи и голи ще си заминем.
Не трябва ли да гледаме като на голяма възможност, че сме на тази планета, и да използваме съзнателно всеки ден за творческа дейност, самопознание и самонаблюдение, за да разберем по-добре живота? Не трябва ли да използваме възможността да научим житейските закони и с така възникналото разбиране да вземем участие в проекта на божественото и да действаме конструктивно ?
Нека мислено се върнем в детството си, в нашата младост, когато сме били малки. Какво сме си пожелавали тогава? Не сме ли искали да станем велики, известни или такива, които помагат на другите — например добри феи или благородни рицари?
А днес? Седим полузаспали до типове, които всъщност едва издържаме, или работим като лекари и предписваме на пациентите лекарства, за които се знае, че имат сериозни странични ефекти, но получаваме комисионна от производителя…; или за да получим ролята, лягаме с продуцента…
Какво е общото? Знаем какво: имате чувството, че обезобразявате душата си (още по-брутално: „продавате душата си“). Предадохте единственото, което ви е дал Бог и за което трябваше да внимавате. Свободата си, свободната си воля!
Смятате, че това са тежки присъди? Не падайте толкова бързо в собствения си съд. Как мислите, че ще се почувствате, когато в отвъдното заедно със своя ангел-хранител и с духовното си семейство наблюдавате земния си живот? А после духовният ви водач попита: „И така, какво направи? Имаше толкова таланти, но влезе в тази фирма само от страх, че животът ти нямаше да е подсигурен? А искаше да ставаш доктор и да помагаш на хората… Защо офейка?“
Когато някога отново се приберем в отвъдното, ще е твърде късно и ще се срамуваме, че не сме използвали шансовете си, да, че твърде често сме офейквали. Ще трябва да чакаме да се преродим и отново и отново сами да започнем да се учим като деца. Не е ли по-практично сега, след като вече. сме тук, и училището е вече зад нас, да вземем най-доброто от живота?
Ами страхът от смъртта?
Страхът от смъртта е само един от многото страхове
Често страхът от живота може да е по-голям! Например много хора се страхуват да кажат мнението си за партньора, за шефа или за политическата система и за щастливите господа в сянка. Липсва смелост за професионален обрат или за раздяла с партньора. Страхуваме се да напуснем родината си и да последваме привлекателни предложения — въобще ни е страх от промяна. Липсва смелост и готовност за риск. А страхът да сме сами? Страхът от дълбокото и високото, страхът, че за някого се говори зле; страхът от загуба на пари, собственост, да, може би дори на дете или на член от семейството; страх да променим светогледа си и да направим това пред колегите си… Хората се страхуват да не отидат в ада, да, дори на небето, страх от откази, от болест, от болка, от възраст, от разочарование, от подигравки или да не би да ги вземат насериозно, или че повече няма да ги обичат, или ще им изневерят…
Не се ли страхуваме всички ние от нещо или някого? И то най-често необосновано? Страхът, и това трябва да го знаем, е най-силното средство за манипулация — както телесна, така и духовна. Чрез него хората могат най-добре да бъдат контролирани и управлявани (гневни богове, безработица, данъци, крах на борсата, самота и още стотици, най-вече интимни страхове).
С духовното пробуждане — разбиране (познание), ясно решение и действие — малко по малко страховете изчезват. От ключово значение е да научим нещо за живота преди и след смъртта, за да може сам по себе си смисълът му да стане по-ясен. Важно е също да слушаме добре какво разказват децата ни за отвъдното, за финия свят и смисъла на съществуването, защото така страховете намаляват. Ако знаехме, че в духовния свят имаме ангел-хранител, духовен водач и безброй приятели, които са с нас, които ни пазят и активно ни подкрепят, защо тогава да изпитваме страх вместо радост? Виждате ли колко е важно да проучим из основи тези елементарни въпроси Откъде и Накъде?