Включвате телевизора и какво върви в момента? Доклад за новата детска градина. „Толкова много съвпадения наведнъж, не може да бъде!“
Горе-долу така реагират повечето хора, които до момента не са забелязали, че живеят във вплетен свят, който е изграден върху ясни закономерности.
Феноменът за синхронността се базира на Закона за резонанса: Подобното привлича подобното, което значи, че фино-материалната вибрация се привлича при съвпадение. Следователно всичко, което излъчваме, вибрира и отново идва при нас, както всичко, което е наше и с което имаме подобна вибрация. Това е един вид знак, който ни показва къде се намираме в живота си.
Синхронността е по-различна. Понятието е на швейцарския психоаналитик Карл Густав Юнг. Когато един ден седял в кабинета си със свой пациент и разговаряли за Египет, внезапно един египетски бръмбар-скарабей полазил по бюрото му. Как е дошъл от Египет до Швейцария, не е ясно, но в това Юнг видял доказателство, че вселената не е хаотична, а следва перфектен ред — по думите на Юнг: тя е синхронизирана.
Ето няколко примера за синхронност:
Седите си на закуска, четете вестник, дъщеря ви се катери по стола, бъбри с мама, а за фон може би звучи радио и вървят новините. И изведнъж осъзнавате, че дъщеря ви е казала същите думи, които току-що сте прочели във вестника. Или говорителят казва нещо, което е заглавието на статията, която в момента четете.
Или седите в ресторант и си говорите с някого. Той казва нещо и в същия момент някой на съседната маса казва нещо подобно.
Или пътувате по магистралата и говорите с някого по телефона; той ви казва, че синът му изрисувал цялата си стая със звезди, а в този момент изпреварвате един тир „Мерцедес“, чиято каросерията е обсипана със звезди. Или разбирате от някого, че телефонният му номер завършва с цифрите 999, а вие тъкмо карате зад кола с номер 999.
Какви са тези феномени? Какво трябва да видим в тях? Отново се налага да поговорим за матрицата на живота. Както вече се каза, ние си създаваме матрицата — модела (шаблона) на живот. Така да се каже, зареждаме програмата за това, което искаме да постигнем в един живот. Възможно е повечето хора да постигнат деветдесет процента от задачите си. Само някои се доближават до стоте процента.
Колкото повече правим това, с което сме се заели, т.е. колкото повече сегашният ни модел на живот се покрива с това, което сме предпоставили преди инкарнацията, толкова повече тези синхронни вълни зачестяват. Защо? Защото ние все по-често сме на правилното място в правилното време. Защото това е изкуство.
Как обаче да сме на правилното място в правилното време?
Като следваме интуицията си. Виждате, че се въртим в кръг. Винаги става дума за интуиция. Тя е ключът! Тя е божият глас в нас. Интуицията не може да се купи или някой да ни я даде, не можем да я глътнем като хапче, никоя църква не може да я обложи с данък и никоя секта не може да я експлоатира. С интуитивната работа ние се учим да сме на правилното място с правилните хора в правилния момент — само това. Привидно сме оставени на самите себе си — което не е така (божественото, ангел-хранител, духовно семейство), и обратната връзка за това дали сме последвали правилно интуицията си, идва директно от живота във формата на подобни синхронности.
Синхронността е, така да се каже, „термометърът“ на нашата инкарнация и ясно показва къде точно се намираме. Колкото повече случаи на резонанс (случайност) и повече синхронности идват в живота ни, толкова по-близо сме до матрицата на живота, до нас самите и до собствения си път.
В зависимост от новите решения, които вземаме, това естествено се променя всеки ден. От този момент нататък става вълнуващо, защото реално усещаме общуването с живота; усещаме, че сме привлечени към една перфектна система и постепенно започваме да чуваме мистериозния й глас. Въпреки това тя си остава система на свободната воля.
Духовните закони ни позволява г да сме ковачи на собствената си съдба. Вече не можем да приписваме вината на друг, защото сами сме отговорни за това, което става с нас и около нас. От тази позиция животът ни изглежда като подарък, в който с всяка глътка въздух еволюираме към любовта и духовното разбиране.
30. Ура — аз творя себе си!
Разликата между този, който търси, и този, който намира, е, че търсещият следва нещо — закон, гуру, вяра или идеология. Този, който намира, пише собствени закони и води. Той решава дали иска да зъзне през зимата, или да се топли на тлеещи въглища. Сам решава коя храна му вреди и кое питие е изпълнено с божествен дух — защото търси точно това.