Това е пътят от „творение“ към „творец“. Нашата задача тук, на Земята, е да разберем, че ние самите творим и можем да местим планини с вярата си (нямам предвид малката планина от сняг пред къщата). Ние решаваме дали нещо ще ни навреди, или ще е благотворно. Ние сме част от Твореца и имаме всичко, което и той има — само че в по-малка степен; във всеки случай в количеството, с което можем да боравим. „Характеристиките“ обаче са същите — както малката капка има същите свойства като океана. Ние сме тук, на Земята, за да осъзнаем, че сме част от Създателя и можем да творим сами всеки ден.
Нека забравим всичко, което сме чели, чули и учили. Да погледнем навътре в себе си и да се запитаме какво ни подсказва интуицията. След това да се запитаме способни ли сме да постигнем целта. Ако в нас отекне „Да“, трябва да я последваме, и наистина ще я постигнем, ако вярваме. Няма кой друг да го вярва. Така, както никой не е вярвал, че когато Бил Гейтс е бил само компютърен програмист, някой ден ще стане един от най-богатите хора в света. Потенциалът е в нас! Всичко е положено в нас, семето е тук. Дошло е време да му дадем вода, за да порасне.
Спомнете си какво каза Бил Гейтс, когато го попитаха за формулата му за успех: „Прави това, което най-много ти доставя удоволствие.“
31. Това ме илюминира!
Нека за последен път се върнем към най-богатите семейства в света: независимо дали те имат „небесни“ (ориентирани към сърцето), или „диаболични“ (ориентирани по ума) цели, не може да им се отрече, че съзнателно са използвали интелекта си. Не мислите ли?
Нещата са елементарни — разликата между тези субекти и повечето граждани на света е, че първите имат ясно формулирана цел. Едва ли вярата, по-скоро сигурността е това, което ги различава. Илюминатът не само вярва, че може; той го знае и го прави (подобно на „мъдреците“ от всички времена).
И точно това е разликата с много от съвременните езотерици и т.нар. „бели магьосници“: те нямат ясна цел. Макар че познават космическите закони, на Земята проблемите им не свършват. Често просветлението се визира като някаква свръхцел, но когато попитам какво все пак означава то, настъпва мълчание. Всъщност никой не знае какво е просветление или как може да се постигне. Тези, които някога са били в състояние на просветление, мълчат или не могат да го опишат, точно както илюминатът не може да опише чувството на опиянението от властта, или майката на дъщеря си чувството да си влюбен.
Твърде е неясно.
Следователно, ако изобщо не сме в състояние да решим какво желаем в живота си и кое е приоритетно, мога да предложа следното като най-елементарен метод:
Да седнем и да напишем, че сме готови да поемем задачата на живота си, а отдолу: „Отварям се към всичко, което ми принадлежи и ме докосва; ще правя това, което мога най-добре и което ми доставя най-много радост. Винаги имам достатъчно пари, а до мен е човекът, с когото съм щастлив и с когото си пасваме най-добре.“
Поставете дата, подпишете го и го закачете някъде на стената (където няма да го вижда всеки) и благодарете, че постепенно малко по малко всичко това ще стане. След това търпеливо вижте какво ще се случи.
Когато това стане, ще бъдете щастливи. Когато сте щастливи, вероятността един ден да сте центрирани, спокойни, хармонични, цялостни и, може би, да постигнете просветлението, чувствително ще нарасне. Аз всъщност не съм чувал някой тъжен или агресивен човек да е постигнал просветление. Нека не започваме от просветлението, а от малките неща, които са пред нас — имам предвид наистина сега — и са променими.
За съжаление обаче винаги ми се налага да установявам — например скоро при престоя ми в Индия, че все повече западняци следват някой индийски гуру или ежедневно медитират с надежда за просветление. Те отхвърлят физическата работа, наричат себе си автентични, но са по-скоро неточни, неорганизирани, отчасти фанатизирани или нелюбезни и невнимателни.
Не сме се родили на Запад, за да ходим после в Индия и да избегнем предизвикателствата на нашия свят — нека спокойно го наречем луциферов. Ако изследваме тази (фина) нишка, нерядко се оказва, че същите тези души преди са се прераждали в Азия и са живели аскетично. След това са решили, тъй като времето за това е настъпило, да се инкарнирани на Запад, за да видят доколко наистина са дисциплинирани и дали могат да устоят на съблазните.