Естествено, че душата ще ги тегли към познатото място Но къде са техните истински задачи?
Как смятате? Бъркам ли?
Формулировката винаги да имам достатъчно пари въведох съвсем съзнателно. Знаете ли защо? Защото когато винаги имаме пари, ще имаме повече време, ще ни се налага да работим по-малко, ще имаме по-малко грижи, повече време да пътуваме, да четем и да откриваме нови неща. Така ще развием по-бързо индивидуалността си, ще открием собствената си стойност, самосъзнание и божествен аспект.
„Парите управляват света“ гласи една стара поговорка. Всичко в света по някакъв начин има връзка с парите, само позицията ни към тях е различна. Всеки ги разбира по свой начин: за едни са необходимо зло, други всячески ги преследват, трети е прахосник, четвърти носи шотландска поличка. За някои те са от дявола, други ги разхищават, както им падне. Има хора, на които парите им се лепят, и такива, които изобщо не се оправят с тях — „С това се занимава жена ми…“ Да се запитаме: обсебени ли сме, поклонници ли сме на парите, или ги презираме?
Оказва се, че малцина осъзнават как позицията им спрямо парите има връзка с богатството им. След като разгледахме космическите закони, установихме, че ние сме причина за всичко в живота си — включително богатство или бедност. Те се коренят в душите и в мислите ни, подобно на болестите. Проблемите с тях възникват в умовете ни и могат да бъдат разрешени само там.
Перманентната бедност обикновено не е никаква нещастна „случайност“, а резултат от грешна програма и неправилна позиция — най-често заложена още от детството чрез отношението на родителите. Който е израснал в бедни условия и е трябвало много да работи, сигурно има друго разбиране от този, който е от богато семейство. Начинът, по който привличаме парите автоматично превзема подсъзнанието ни. Тук също можем да направим нова преценка и да изберем друго отношение към тях, защото те оформят бъдещето ни.
Езотериците често страдат от базпаричие. Защо? От една страна, уж сме разбрали космическите закони, междувременно сме оздравели и сме станали по-уравновесени, но с финансите нещо не се получава.
„В парите има нещо лошо, нещо мръсно“, казват някои, „Те са коренът на всяко зло“. Ако сме честни, единственото зло е тяхната липса. Или може би не е? Не можем да отречем, че определени структури и властови кръгове издевателстват с тях, но какво общо имам аз с това? В Руанда хиляди хора се колят с ножове. Трябва ли повече да не използвам кухненския нож, с който режа хляба?
Безкрайно много хора имат решение за всичко (най-вече на маса): за глада в Третия свят, за войната в Близкия изток, за ядрените опити на американците… Естествено се знае кои са виновни, за да не трябва ние самите да се променяме. В най-добрия случай остава идеята, че богатите трябвало да дадат на бедните от богатството си и тогава всичко щяло да е наред. Как мислите, какво ще направи бездомникът или наркоманът с парите, които му подхвърлим? Паричното дарение наистина ли ще помогне? Ще променят ли поведението и модела му на живот? Възможно ли е не друго, а точно светогледът и ограничените представи да са го вкарали в ситуацията, в която се намира? Парите ни ще решат ли най-накрая истинския проблем, или само ще го отложат?
Много хора искат да решават все чужди проблеми, дори тези на целия свят, но не се захващат със своите.
Хората казват „Парите развалят характера“, „Парите не ме интересуват“, „За мен парите не са важни.“ Е, много ясно, че няма да ги имат…
Бедността означава лоша позиция към парите. Терапевтът Артур Пасен обяснява: „Никога не се отнасяй с парите така, сякаш са ти безразлични, защото те имат своя изключителна клетва и се задържат само при този, който ги уважава и обича. Който е небрежен или се отнася зле към тях, не трябва да се учудва, че те го заобикалят отдалече.“ (45, S. 5)
В друго обобщение той ни съветва: „уважавай парите, дари им чувство на безкрайна симпатия и те истински ще се радват да напълнят джобовете и банковата ти сметка.“ (45, S. 5)
Да се отнасяме към парите си така, както се отнасяме към партньора си. И когато ги харчим, когато си купуваме нещо, като крачка към новото ни съзнание за тях (на игра) да си казваме: „Чао, скъпи банкноти. До скоро, и доведете братята и сестрите си“ (45, S. 35)
Ако смятате, че е прекалено, може би имате право. Факт е обаче, че много хора имат вдървено отношение към парите. Спомням си една история, която ми разказа мой чичо, бизнес-консултант. Става дума за мъж, който през целия си живот бил крайно пестелив. Ходел рядко на ресторант, въпреки че пътувал много (да не говорим, че никога не канил приятелите си на обяд). Печелел добре, но живеел в малко жилище, купувал най-евтините храни и напитки — накратко: пестял от всичко. В работата си бил много прилежен и като инженер често го търсили по различни проекти. Посветен на пестеливостта си, той мислел, че така ще спести нещо за бъдещето. Един ден (вече бил навършил 50 години) се запознал със строителен инвеститор, на когото дал всичките си спестявания — своите, на съпругата си и майка й. Неговите познати решили, че явно му е излязъл късметът, защото очакваната печалба била много по-голяма от обикновено (няколко милиона DM). Предприемачът обаче се оказал мошеник и добрият човек загубил всичко, което имал. Допълнение: сега той можел да продължи досегашното си съществуване на бедняк, защото нито оценил, нито използвал парите си за хармоничен живот.