Природната водовъртежна енергия (ци, ки, етер, од, оргон, врил, прана…) се свързва спираловидно с водата, като за целта използва противоположно въртящи се енергийни вихри — т.е. това е естествен пример, в който гравитацията е отменена. Външната страна на вихрушката привлича, респективно засмуква, към дъното на водовъртежа, а вътрешната засмуква нагоре — както при торнадо; принципът е същият. Торнадото засмуква предмети, които се намират на земята, нагоре — противно на закона за гравитацията. Ако обаче обектът е в центъра му, в „окото“ — неутралното място, той става абсолютно безтегловен и спокойно се рее във въздуха, без да се върти. Същото е и с водовъртежите. Пъстървата знае това и го използва като катапулт — просто доплува до неговата долна част и вътрешната му смукателна сила я изстрелва нагоре. Така тя, без дори да е замахнала нито веднъж с перките си, е отпратена няколко метра нагоре срещу течението.
Шаубергер дълго време проучва „феномена“ на пъстървата и през 30-те години използва същата техника за своя летящ пумпал. Този принцип е разработен от други учени и препратен към електромагнетизма, с което противоположно ротиращите енергийни полета отменят силата на гравитацията. Пилотът на т.нар. летящ диск се намира в неутралния център, в „окото“ на диска, и е напълно изолиран от действащите сили. Не е никакво чудо, а копие на природни закони. Тези летящи пумпали днес са наричани НЛО.
Следователно и Принципът на засмукването се базира на Закона за резонанса. Ще го обясня накратко. Тези летящи чинии (в случая мога да говоря само за германските, които не само лично съм виждал, но познавам и един техен пилот) създават изкуствено вакуумно поле пред себе си и са въвлечени в него — подобно на пъстървата във водовъртежа, с единствената разлика, че вакуумното поле на летящия диск се създава изкуствено и постоянно се произвежда пред диска. Летящите дискове не притежават мотор на Ото или нещо подобно. Те не летят с „технология на експлозията“, т.е. с реактивна сила, а се оставят да бъдат привлечени към целта, да бъдат засмукани. Прилича на файтон теглен от магаре, което следва закачен пред него морков. (Който иска да получи по-изчерпателна информация, с добавени инженерни планове и снимки, мога да му предложа книгата си „Проектът Алдебаран“.)
Ще се опитам да го кажа още по-разбираемо: фино-материалният Принцип на засмукването, пренесен в живота, с прости думи означава: колкото повече бягам от нещо, толкова повече то ме настига, и колкото повече искам да имам нещо, толкова повече то се отдалечава от мен.
Още един пример от областта на личните отношения:
Имаме партньор. Колкото повече разпитваме партньора си къде ходи, кога най-накрая ще си дойде вкъщи, с кого е бил/а…, толкова повече го отдалечаваме вътрешно от нас. Защо? Защото се чувства насилен. Това е класическата тема на ревността: трябва да знаем, че колкото сме по-ревниви и съответно ограничаваме личното пространство на партньора си, толкова повече той/тя ще дава повод за ревността ни, и — защото е изнервящо — ще иска все повече свободно пространство за себе си. Партньорът ни се чувства притиснат.
Напротив, колкото повече свобода му даваме, толкова повече се чувства привлечен от нас, защото свободата е това, което се цени.
При мен е същото — почти всеки десети позвънил или написал писмо ме пита: как така успявам всеки път да открия горещия материал, описан в книгите ми. И всеки път отговарям: „Аз не стигам до информацията, а информацията идва до мен.“
Не правя нищо по-различно от летящите дискове: създавам вакуум, който (вместо диск) привлича знания или хора. В енергийното си поле създавам вакуум и заявявам пред вселената, че тази празнота трябва да се запълни. Знаем това от часовете по физика, когато в някакъв съд създадем изкуствен вакуум. Отворим ли го, вселената има свойството веднага да запълва тази празнота. Аз правя същото. (В духовната наука това се нарича Принцип на компенсацията.)