Да, но как? Ами, пожелавам си нещо. Не само с главата, а и със сърцето. После се опитвам да не се занимавам повече с темата. Малко или повече я избягвам. Така да се каже, развивам контра-воля срещу това, което всъщност желая, и се правя, че нямам нищо общо с него. Преведено: оставям го на мира! По-късно пожеланото съвсем автоматично идва при мен.
Вие можете да правите същото. Дори ви се случва по-често, отколкото осъзнавате. Колкото повече се страхувате от нещо, толкова повече го привличате.
Да, вие го знаете. Колкото повече някой ни притеснява (например често звъни на вратата), толкова по-малко желаем да имаме нещо общо с него… Разбирате ли какво имам предвид? Колкото повече някой упражнява натиск върху нас, толкова повече ние се отдалечаваме. С насилието винаги работим срещу творението. Трябва само да се оставим да бъдем привлечени от полето на резонанса, за да допуснем засмукване (и да оставим да се случи); тогава нещата стават автоматично.
Това, което исках да кажа, е, че през последните сто години ние бяхме абсолютно дезинформирани, и то съзнателно. Вселената работи според Принципа на засмукването, да, дори Бог работи според Принципа на засмукването, а не с Принципа на натиска. Бог не сграбчва нищо в творението, той го очаква да дойде.
Земята лети ли с експлозивен двигател през космическото пространство? Не, оставя се да бъде привлечена, и то от магнитни полета. Да сте чули Земята да има дизелов двигател?
Можем да преведем Принципа на натиска: „Аз трябва, трябва, трябва…“ А Принципът на засмукването e: „Ще го оставя, оставя, оставя…“
В днешно време почти всеки се увлича по технологията, преди всичко по компютри и Интернет. За разлика от хората около мене, аз смятам това за перфектното изкушение. Със сигурност човек може да получи голямо количество информация, която е различна от тази на контролираните масмедии и е предлагана от политическите ъндърграунд формации. В този случай той е от полза. Аз виждам действителната заплаха в нещо съвсем друго!
Става дума за начина на мислене на повечето Интернет-потребители и за начина им на действие, който аз критикувам: „Искам тази или онази информация и ще си я намеря.“
Човек кисне безброй часове пред тъпия сандък и изобщо не забелязва как всъщност се отдалечава от реалния живот и човешкото битие. Хората все повече са интелектуализирани и обременявани и начинът им на мислене лицемерно се променя. Това е точно противоположният на моя начин на действие, защото потреблението на Интернет се базира на Принципа на натиска.
Още веднъж: колкото повече искаме да притежаваме нещо, толкова повече то ни се изплъзва. Колкото повече бягаме от нещо, толкова повече то ни догонва. Колкото повече се страхуваме от нещо, трябва да сме сигурни, че то ще ни стигне. Толкова е ясно! Колкото повече търсим нещо, толкова повече пропускаме факти, които са непосредствено до нас, защото сме фиксирани в друго.
Важно е да преустановим търсенето, за да можем най-накрая да намерим. По-точно да се оставим да намерим, защото според Закона за резонанса съдбата изпраща нещо на всеки от нас. Ако обаче постоянно сме в процес на търсене, защото желаем еди-какво си, тогава лесно пропускаме решението на проблема, което обикновено е пред очите ни много отдавна.
Днес всички ние живеем в нова епоха, в ново хилядолетие с много рискове, но и с много възможности! На хората се казваше в какво да вярват и как да мислят. Що се отнася до вярата в „Бог“, не трябваше да се съмняваме в това, на което учеха официалните църкви. Днес обаче живеем в друго време — време, в което моралът, традицията, културата вече нямат стойност. От една страна, е голямо зло, защото едва ли не нищо не е в „ред“, но, от друга — и голям шанс, защото старото си заминава и дава път на новото. Според стария кодекс на Шотландския ритуал в масонството, „Ordo ab chao“, възниква нов ред от хаоса. Ако новото се появява, старото си заминава! Състоянието на разпадане на стария свят би могло да е най-големият шанс, който тази планета някога е виждала, но би могло да е и абсолютният залез — зависи в коя посока ще бъде насочена свободната сила: в светлина или в тъмнина, в битие или в имане.