През годините 1760 до 1762 г. графът ненадейно се появява в Холандия и се опитва да преговаря за мира с Англия. Политиците и владетелите не проявили никакъв интерес и той очевидно се проваля, защото по-късно отново се връща в Холандия, за да продължи работата си. През тази година Волтер пише до краля на Прусия: „Говори се, че тайната на мира се знаела само от един господин от Сен Жермен, който някога вечерял с отците на църковния събор. Той е мъж, който всичко таи и никога не умира.“
От 1762 г. до приблизително 1773 г. из цяла Европа има данни за научните и политическите му дела: „Един необикновен човек, който може да превърне желязото в метал, който за златаря е не по-малко хубав и красив от златото.“
Във Венеция Сен Жермен притежава фабрика със сто работника, която произвеждала лен с вид на коприна.
Между 1774 и 1784 г., след смъртта на Людовик XV, напразно предупреждава Людовик XVI и Мария Антоанета за „огромния заговор“, за който научава от кръговете на масоните и илюминатите.
След това повечето време той живее в Германия. Един свидетел твърди, че по онова време графът трябва да е бил между шейсет и седемдесетгодишен. Там заедно с ученика и покровителя си принц Карл фон Хесен-Касел вероятно се е ангажирал с кръговете на масоните, розенкройцерите и тамплиерите. Твърди се, че двамата са работили над неща, „които ще са от полза за цялото човечество“.
Много години графът живее при Карл фон Хесен-Касел в Германия, където извършва и демонстрира различни научни експерименти. Предлага списък с различни химични способи на Фридрих Велики, и „ако този монарх ги беше взел на сериозно, Германия можеше да е водещата сила в индустриалната революция и да е господар на Европа .“ (4, S. 5)
В двора на Карл фон Хесен-Касел графът за първи път започва да остарява. На 27 февруари 1784 г. най-ненадейно Сен Жермен трябва да е умрял в ръцете на две камериерки, което е записано в църковния регистър на Екернфьорде9. Но когато няколко дена след това ковчегът му отново е отворен, той се оказва празен!
На 15 февруари 1785 г. той се появява (потвърдено от много свидетели) на една голяма среща на окултисти във Вилхелмсбад — между тях масони, илюминати и некроманти — на която трябвало да се уточнят различните намерения на ложите. Явява се, придружен от прочутия италиански авантюрист и алхимик Калиостро, виенския лекар Франц Месмер, откривател на „животинския лечебен магнетизъм“ (месмеризъм), и френския писател и философ Луис-Клод Сен Мартен.
От 1788 г. той отново живее предимно във Франция и предупреждава аристократите за предстоящата революция, но отново не му вярват. През 1789 г. пътува до Швеция, за да предпази крал Густав III от някаква болест.
Той изглежда е говорел за вътрешния смисъл на живота и — понеже предсказал бъдещата революция — утешавал хората, с които общува, с описание на финия свят (отвъдното).
На Мария Антоанета предсказва деня и часа на смъртта й през 1793 г. Самата кралица засвидетелства, че с духовното си тяло (астралното си тяло) графът й се явил в килията и я окуражил, като я уверил в красивия отвъден живот, което й дало сила да застане пред гилотината.
По-късно крал Густав III казва на приятелката и хронистката си мадам д’Адемар, която все още вярвала, че Сен Жермен изглеждал на 45 години, че графа щял да я посети още пет пъти. По-късно тя самата потвърждава, че предсказанието се сбъднало. За последен път това се случило през 1820 г., във вечерта на убийството на херцог дьо Бери.
След това графът отново трябва да е бил забелязван, преди всичко в окултните кръгове, за което обаче, доколкото знам, не съществуват никакви или в най-добрия случай само откъслечни данни. През 1820 г. трябва да се е установил във виена и да е разговарял с мадам дьо Женли. През 1836 г. — т.е. 52 години след „официалната си смърт“ — се появява на погребението на Карл фон Хесен-Касел, където е разпознат от много хора. През 1842 г. той трябва да е станал близък приятел с лорд Литън. През 1867 г. вероятно е присъствал на срещата на Великата ложа на Мейленд, а по-късно е вдъхновил Шопен и Чайковски. И накрая, прочутата теософка д-р Ани Безант (наследничката на Елена Блаватска) твърди, че за пръв път среща графа през 1896 г.
Откъде е черпел знанията си за алхимията? На какво е дължал богатството си? И как така не е остарявал или остарявал само незначително, което множество свидетели потвърждават?
Едва ли не сме изправени пред Шотландски боец, който, за разлика от всичките си приятели, никога не губи младежкия си вид. (4, S. 2)