Изображение 5: Граф Сен Жермен в химическа лаборатория с двама монаси.
Наистина ли Сен Жермен е безсмъртен и дори пътник през времето? Едва ли някой освен него може да каже. Факт е обаче, че често е изумявал слушателите си, описвайки открития, които през 18 век все още не са съществували — железниците и параходите. Откъде е знаел за тях?
Едва през 30-те години на миналия век хората отново чуха за него. Той се явил на един американец на връх Моунт Шаста в Северна Калифорния — по-скоро се материализирал пред очите му и по-късно по същия начин изчезнал. (Междувременно посетих този връх четири пъти, многократно го обиколих, интервюирах много хора, но никой не каза нещо определено за Сен Жермен.)
Пред американеца графът заявил, че бил член на „Бялото братство“. По думите му „Бялото братство“ е група същества от по-високо измерение, което се грижи за развитието на нашата планета и помага на душите в духовното им развитие.
Интересното в двете книги от Джефри Рей Кинг — мъжът, на който Сен Жермен се явил — е преди всичко това, че те засягат тема, която аз интерпретирах в книгата си „Вътрешният свят“ под формата на роман.
Според Теорията за кухата Земя планетата ни е кухо тяло с по-голямо или по-малко празно пространство в центъра (тук данните се разминават), което е населено и е достъпно през два прохода — на Северния и на Южния полюс. Съгласно нея Земята е организъм (подобен на клетка), в центъра на който има ядро — вид централно Слънце — така поне твърдят хора, които казват, че са били там.
Самата Земя дишала, при което полюсите се отваряли и затваряли.
Различни ескимоски племена са убедени — когато са разпитвани от полярни изследователи за произхода си — че произхождат от Земята, където Слънцето никога не залязва, и сочат към Северния полюс. Полярните изследователи Скот, Пиъри, Амундсен, Нансен и Бърд също са единодушни, че на 77 градуса ширина става по-топло, че човек внезапно се оказва в сладководно море и всички в даден момент са виждали едновременно две Слънца. В прочутия си дневник адмирал Бърд дори твърди, че е достигнал някакъв златен град, където се срещнал с тамошния цар и прадревен народ, който го посрещнал приятелски.
Тук няма да се спираме подробно на Теорията за кухата Земя. Факт е обаче, че нашата планета е прорязана от архаични тунели, които някога са били обитаеми и в които бяха намерени различни машини и артефакти. Аз самият съм попадал в такъв тунел, който вероятно води към големи подземни градове, и не е изключено някои от тях все още да са обитавани от древни цивилизации. В Централна Америка интервюирах мъж, който е имал достъп до тези „населени“ градове и той ми разказа някои интересни неща за техните жители.
През 1989 г. преживях нещо забележително. По онова време се намирах в Седона, Аризона — много хубаво градче, оградено от червени скали, което е на два часа път с кола от Финикс. Там е не само меката на интересуващите се от спиритуализъм хора в САЩ, но същевременно и мястото, където средно статистически живеят най-много милионери — или поне имат свое жилище.
На западния край на Седона се намира Бойнтън Кениън. За него има следната история, която чух от един лечител на племето Лакота Сиукс, когато изпълнявахме церемония в съседната долина. Той ми разказа за времето, когато индианците са гонени от белите. Един генерал (чието име, за съжаление, забравих) и войниците му преследвали група индианци и ги изтласкали в Бойнтън Кениън. Тъй като каньонът е задънена улица, генералът мислел, че те няма къде да избягат. Когато по-късно настъпил с хората си към долината обаче, се оказало, че няма нито един индианец.
Лечителят каза, че в Бойнтън Кениън имало вход на тунел, който отвеждал под земята на Калифорния — тоест около три хиляди мили нататък.
Този тунел не бил построен от местните, а от друга цивилизация и е много стар; на индианците е забранено да се докосват до предметите, намиращи се там, камо ли да ги присвояват.
Това, което за тях било „сакрално“, обаче не се оказало пречка за американските военни. Днес в Бойнтън Кениън има курорт с тенис-игрище. Какъвто съм любопитен, един ден заминах за там с две мои приятелки. Покатерихме се над мястото, но бяхме изгонени от служител на игрището. Няколко дена по-късно отново намерих същия човек и се заговорихме. Когато научи, че съм германец, ми каза, че и неговите дядо и баба са преселници от Германия и постепенно се отвори. Бъбрихме си за какви ли не незначителни неща, докато най-сетне аз заговорих за Бойнтън Кениън. Той сподели, че там ставали странни неща. Били открили някакъв тунел, който е толкова голям, че в него влизали камиони. Те изнесли от там някакво съоръжение. В местността били забелязвани много НЛО, а той самият видял летяща чиния, която, според него, потънала в центъра на планината — но това станало малко по-далеч, към Бел Рок.