Дали той, за който е много вероятно да е бил граф Сен Жермен, е пътник във времето?
И наистина го потвърждава с думите си: „Аз пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни.“
Не по-малко изумително е изказването на известния философ Волтер.
От последното писмо на Волтер до графа от 6 юли 1761 г., предхождано от дълга кореспонденция, четем следните изключително невероятни редове:
„Отговарям на писмото Ви, монсеньор, което ми писахте през април, в което разкривате, ужасни тайни, включително и най-лошата от всички за стар човек като мен — часа на смъртта. Благодаря Жермен, приятелските ми чувства ще осветяват пътя по време на дългото ви пътуване през времето, когато вие ще изпълните откровенията си в средата на 20 век. Говорещите картини са подарък за оставащото ми време, но бих желал вълшебният ви механичен уред за летене да ви върне при мен. Адио, приятелю мой.
Какви ужасни тайни е имал предвид графа? Първата или Втората световна война, атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, подготовката за Новия световен ред?
Много вълнуваща е забележката „дългото ви пътуване през времето“. Наистина ли Сен Жермен е пътувал през времето? Какво е доверил на Волтер? И какво представляват „говорещите картини“? Дали Сен Жермен не е завещал на Волтер някаква видеоигра с батерии; или соларен лаптоп с CD-ром? Петер Краса, напротив, предполага че е обикновена грамофонна плоча — може би някакъв ръчно задвижван грамофон — защото все още е нямало електричество за стереоуредба или телевизор. Аз обаче смятам, че грамофонната плоча не е „говореща КАРТИНА“.
Какво е представлявал „механичният уред за летене“ — и то през 1761 г.? Официално първият полет е осъществен през 1904 г. от братята Райт. Дали летателният апарат на графа не е бил обичаен самолет или нещо друго?
Много отворени въпроси, на които по-късно евентуално ще получим отговор.
Има още един интересен и също толкова зрелищен случай — този път от 1914 г. — в който вероятно отново е замесен граф Сен Жермен.
Става дума за преживяванията на майстора на мебели от Горна Бавария Андреас Рил. 33-годишен през 1914 г., в началото на Първата световна война той е мобилизиран и изпратен на фронта. Въпреки че Андреас Рил и неговите другари тогава твърдо вярват, че военните действия ще приключат най-късно до Коледа, нещата се развиват много по-различно.
В две писма от 24 и 30 август 1914 г., станали известни като „Полевите писма“, Андреас Рил пише на семейството си, че е срещнал забележителен чужденец, който разказвал невероятни неща. Лейтенантът на Рил задържа този човек на Вогезкия фронт край Метц, защото решава, че е шпионин. Както скоро се оказало, непознатият владеел много езици и говорел с членовете на компанията предимно на немски и френски. Преди всичко цивилният шашнал войниците с пророчествата си за бъдещето, на които слушателите по-скоро не повярвали. Те се забавлявали с казаното от чужденеца и го кръстили „Локума“.
От първото писмо на Рил от 24 август 1914 г. научаваме следното: „Ако знаехте какво ви чака, още днес щяхте да захвърлите оръжията и да признаете, че изобщо не познаваме света. Германия ще загуби войната, след това ще има революция, но тя няма да избухне истински, защото един заминава, а друг идва. И ще станем богати, всички ще са милионери_ (инфлацията през 20-те години — всички забележки в скоби са мои — бел. авт.). _И ще има толкова много пари, че хората ще ги изхвърлят през прозореца и никой няма да ги вдига от земята. Военното брожение ще продължи; на хората няма да им е зле, но няма да бъдат щастливи.“
Андреас Рил — т.е. този, който е написал писмото, изобщо не вярва, че германците ще загубят Първата световна война. Другите твърдения също му изглеждат съмнителни.
Той пише:
„… (Ще) дойде един мъж (Хитлер) от низините и ще промени всичко в Германия, ще се забрани на хората да казват каквото и да било, и то с жестокост, която ще отнеме последните ни капки пот. Ще вземе от хората повече, отколкото ще даде, и ужасно ще ги накаже, защото по това време райхът му ще падне, и ще има много самохвалковци и измамници. Всеки ден ще има нови закони и мнозина ще преживеят тежки времена или дори ще умрат.
Времето започва през 1932 г. и всичко отива към диктат на един човек. След това идва 1938 г. Народи ще бъдат нападнати и ще се подготвят за война. Войната (Втората световна война) ще свърши зле за този мъж и неговите поддръжници. Народът и войската ще въстанат, защото всички измами ще започнат да излизат наяве. Тежко на онези, които заемат висок пост, защото ще бъдат съдени пред очите на всички. Ще се случат нечовешки неща. Хората много ще обеднеят и разкошните дрехи ще изчезнат. Трябва да бъдат доволни, ако намерят дрипи, които да облекат (следвоенните години). Победителите също няма да получат нищо. Германия ще бъде разпокъсана и един друг мъж (Аденауер) ще дойде, който ще управлява и урежда Германия. Който има най-работливия народ, ще постигне световно господство. След това Англия ще стане най-бедната държава в Европа, защото в света най-работливият народ е германският.“