Тъй като индивидуалните очно-геометрични параметри са свързани с геометричната характеристика на чертите на лицето и дори с отделните части на тялото, е възможно да се реконструира външният вид на човека въз основа на геометричната характеристика на очната част…
В крайна сметка единствената константа в човешкото тяло, радиусът на корнеатата, лежи в областта на очно-геометричния шаблон като указание за това, че тя изобразява мярката в очната геометрия.“ (5, S. 14–15)
Очната геометрия предлага следните възможности за практическо приложение:
1) идентификация на хора;
2) реконструкция на човешкото тяло;
3) определяне на менталните характеристики на човека;
4) обективен анализ на човешките чувства и усещания;
5) диагностициране на психически и физически заболявания;
6) установяване на националността и
7) изследване на произхода на човечеството. (5, S. 15)
На базата на тези открития Мулдашев и екипът му продължават изследванията си. Методът им се оказва успешен при доказване на националността, съответно расата на човека, с чиято очна снимка разполагат. В книгата си той детайлно разказва как са изследвали и анализирали различни типове хора, за да изследват произхода на човечеството на вазата на очната геометрия.
Изображение 11: Използваните от Ернст Мулдашев очно-геометрични параметри — базиращи се на еднаквата при всеки човек корнеата.
Д-р Мулдашев и неговите сътрудници проучват всичките известни 35 човешки раси (по А. Йархо) и правят следното изключение: „Като цяло нашите очно-геометрични проучвания — успоредно с някои допълнителни хипотези — показаха, че човечеството има общ корен, краен вариант от гените на един предшественик и една предшественичка. То възниква в Тибет и се разселва по света.“ (5, S. 44)
С други думи още в началото на изследванията си Мулдашев стига до заключението, че хората произлизат от Тибет. Следвайки теорията си, той и неговия екип насочват вниманието си към района на Хималаите. Фотографирането на очите, т.нар. „визитни картички“, рисувани върху всички тибетски храмове, става повод за изумително откритие.
Още на същия ден Мулдашев започва да ги анализира. Въвежда необичайните очи в компютъра, изследва ги по познатите параметри и стига до следната реконструкция на глава:
Д-р Мулдашев описва първия си анализ по следния начин: „Първо, забелязахме липсата на корен на носа, който при обичайните очни изображения винаги е налице. За какво свидетелства отсъствието му? Известно е, че при съвременния човек коренът на носа покрива вътрешната част на очното поле. Отвън то е от 80 до 90 градуса, а вътре — от 35 до 45. Затова днешните кора разполагат с бинокулярно зрение (зрение, което дава обем на обекта и определя разстоянието до него) само на 35 до 45 градуса, а не на 80 до 90 градуса. Това неудобство, причинено от корена на носа, е почти без значение на дневна светлина, по-съществено е при изкуствено осветление, а на светлина на червена лампа чувствително засяга зрението, защото затруднява ориентацията в помещението. Без корен на носа хората щяха да виждат бинокулярно във всички посоки — в радиус от 80 до 90 градуса, което би улеснило ориентацията им в стая с червена светлина.“ (5, S. 48–49)
Мулдашев си задава въпроса дали притежателят на такъв тип очи живее в околна среда, подобна на нашата, или е изложен на някакъв тип червена светлина.
Той изследва старите текстове и открива думите на Нострадамус, че древната цивилизация на атлантите е живяла в кърваво червена околна среда: небето било червено, дърветата били наситено червени и т.н. Нострадамус обяснява в текста си, че разместването на полюсите води до изместване на земната ос и съответно до червено оцветяване на небето.
Явно изображенията върху тибетските храмове показват очите на хора от минала цивилизация — на атлантите!
Д-р Мулдашев продължава:
„Второ, вниманието ни беше привлечено от необичайната извивка на клепача на очите, изобразени върху будистките храмове. Докато… клепачите на днешните хора имат правилна окръжна извивка, средната част на тези клепачи е удебелена, все едно висят над корнеата.
Какво би могло да означава това? Преди всичко, че при спускане на клепача окото няма да е напълно затворено, защото извивката на горния клепач не го позволява. В този случай очите са в състояние да запазят периферното зрение на страничните области на корнеата. Но тъй като коренът на носа липсва и виждането в цялото зрително поле е бинокулярно, включително и периферните области, то притежателят на тези необичайни очи е в състояние да вижда и когато те са затворени.“ (S. 49–50)