В състояние на самадхи сребърната нишка остава задълго непокътната. При продължително самадхи, телесната температура може да падне до 4 градуса по Целзий, която в пещерите или под водата обикновено се запазва непроменена.
С помощта на самадхи, така да се каже, душата оживява.
Ако тя се върне в тялото, човекът отново се „събужда“ и може да продължи „нормалния“ си живот.
Ако пребиваващият в самадхи бъде прегледан от медицинско лице — какъвто е случаят с Шри Рамакришна — ще бъде констатирана физическа смърт. Няма пулс, ЕКГ и ЕЕГ. Телесната температура е ниска и тялото се намира в каменно-неподвижно състояние, става необичайно здраво и студено като камък.
Каменно-неподвижното състояние е универсално понятие между религиозните мъдреци, които изучават самадхи.
Д-р Мулдашев вярва, че е разкрил голямата тайна на Хималаите: че в самадхи-пещерите, разпръснати из тази планинска верига, има същества в състояние на самадхи, просъществували стотици хилядолетия. Те са т.нар. човешки генофонд. Следователно, ако отново — както някога по времето на Атлантида — настъпят глобални разрушения на земната повърхност и човечеството бъде изкоренено, тези същества ще се събудят и ще възкресят древните знания. Те притежават необичайните способности, които древността им приписва — телепортация, телепатия и т.н.
Те, може да се каже, са пазителите на прадревното знание.
Достъп имат много малко хора (или семейства), които от поколения се грижат за тях и им задават различни въпроси.
В убежищата им влизат само тези, които съществата допуснат. Самите пещери почти не могат да бъдат намерени и остават скрити за погледа. В тях действат особени, непознати и смъртоносни за хората сили, които пазят създанията от натрапници. Този, който все пак успее да открие такъв проход и опита да влезе, постепенно започва да се чувства все по-зле и по-зле, докато не колабира. Ако не се върне, умира.
Има откъслечни съобщения от хора, които заради неотложна молба са били допускани. Така например една легенда разказва следното:
„Когато през 11 век царяла голяма суша, князът на Индия решил да намери свещена пещера, в която живеел някой от великите древни, и да го помоли за помощ. В нея го дебнели много опасности: имало змии — мистични и реални, не можел да диша, върху тялото и духа му действали непознати сили. Медитирайки, князът успял да влезе в контакт с духа на големия древен човек. Когато разбрал, че князът идва с добри намерения, за да моли за помощ, той му позволил да мине. Пещерата била много обширна и имала две помещения.
В едното от тях владетелят заварил големия древен човек в състояние на самадхи, духът му се носел около него. Тялото му било изсушено, но той бил жив. Човекът чакал вече 1 600 000 години в пещерата. Той едва отворил очи. Индийският княз го заговорил на санскрит, молейки за помощ. Изсушеният човек го разбрал и му посочил с поглед към някакъв предмет, висящ на стената. Оказал се мистичен пръстен. Индийският княз взел пръстена и тръгнал към изхода. В друго помещение той срещнал още един човек в самадхи, един от князете на сикхите, който през 5 век преминал в самадхи и за когото се знае, че през 17 век излязъл от медитация и се върнал отново в нормалния живот. На изхода на пещерата князът се натъкнал на осем змии. Кръвта на едната от тях попаднала върху пръстена, капката кръв се издигнала в небето и скоро заваляло. В същата пещера през 1637 г. отива един човек на име Девендра Лоундел, който пребивава там и до днес. Оттогава никои не е ходил в пещерата.“ (5, S. 173–174)
Изображение 14: Професор д-р Ернст Мулдашев
Един Бонпо-лама, който Мулдашев посещава, дори казва: „Там в северен Тибет има пещера, където човек на име Мозе Сал Дзиянг вече от векове е в самадхи. Духовниците в този район редовно го посещават. Те са обикновени духовници. За да стигнеш до този човек, не се нуждаеш от разрешение. Достъпът не е опасен. Само трябва да си с добри намерения, снимките и разговорите са забранени — това би било светотатство!“ (5, S. 174)