Изображение 3: Виждате ясно: там където е трябвало да се врежат крилата на самолета, сградата е невредима. Как е възможно? Не виждаме никакви останки — колесници или самолетни части — и никакви трупове пред Пентагона; дори тревните площи са незасегнати. Трябва ли аз да ви кажа какво означава това или сте достатъчно смели сами да предположите „забранената истина“?
„Десетте правила“ със сигурност са били дар за много владетели при изпълнение на политическите им цели. Части от тях намираме и в „Завещанието на Петър Велики“, в документите на Баварските илюминати или при Макиавели. Николо Макиавели (1469–1527) е гениален италиански политик и историк, който (най-вече) в книгата си „Владетелят“ изследва причините за безсилието на управлението в Италия. В нея описва владетел, чиито действия произтичат единствено от позиция на властта. По негово мнение владетелят винаги трябва да създава противоположни партии — „леви“ и „десни“ групировки, които да действат едни срещу други, така че народът да потърси закрила и сигурност при него.
Това не прилича ли на сегашния, раздухван от медиите страх от тероризъм? От кого гражданите ще потърсят закрила? А ако заплахата е (уж) глобална, от кого ще поиска защита световното население? Ще продължим темата в Главата Новия световен ред…
Положителните аспекти и механизми на живота, ще бъдат изчерпателно обяснени.
Който не пита, си остава глупав
Нека се върнем още веднъж към повдигнатите въпроси: питали ли сте се как е възможно капиталът и произлизащата от него власт на трите хиляди семейства да контролират света? Кое ги е направило толкова богати? Защо Вие не сте един от тях? Животът ли е несправедлив към Вас? Бог ли лошо отсъди? Или тези кръгове имат знания за неща, които вие не познавате?
В хода на книгата ще разкодираме част от загадката. Как мога да го твърдя? Вижте, аз не само от години пиша за тайните общества, но продължавам да се срещам с хора, работили за трите хиляди семейства, но преди всичко…: имам един изключително интересен приятел (за него ще говоря по-късно), който ме следва от дете и ми помага да изследвам живота.
В нашата книга се говори за тайни. Твърдя, че има известни познания, които се крият от обществото — както от „лошите“, така и от „добрите“. Едните се въздържат, за да не застрашат целите и стремежите си за световно управление. Другите мълчат, за да не влошават положението още повече, защото всяко нещо има своето време — дори и срещата с информацията.
Да сравним това с родителите, които крият острия нож от малките си деца. Ножът сам по себе си не е лош, но детето може да се нарани с него.
Подобна е ситуацията с истината и информацията. Те също могат да бъдат използвани като оръжие. В историята често се е случвало някои информации целенасочено да се пазят в тайна, респективно да се прикриват, за да се подготви, дирижира или приключи една война. Нека погледнем под лупа два примера.
Банкерската фамилия Ротшилд сериозно влияе върху европейската политика през 18 и 19 век. До 1815 г. Натан Ротшилд — единият от петте сина на Майер Амшел Ротшилд, се издига до най-влиятелния финансов банкер на цяла Англия. От своя страна, Ротшилдови вече са изградили почти перфектна шпионска и куриерска система в цяла Европа, оправдала надеждите преди всичко по време на Наполеоновите войни. Във всички стратегически важни градове и търговски места те имат свои „агенти“. Дес Грифин пише: „Каретите на Ротшилдови галопират по улиците, корабите им преминават Ла Маниш, агентите им се движат като неуловими сенки из градовете. Те пренасят пари в брой, ценни книжа, писма и съобщения. Преди всичко съобщения — най-новите, най-важните съобщения, засягащи стоковите и акционните борси.“ (16, S. 80f)
На 20 юни 1815 г. Натан Ротшилд получава таен доклад за развоя на войната и по най-бързия начин заминава за Лондон. Пристигнал на Лондонската борса, той разпродава всичките си Consul-акции и симулира, че Англия е загубила войната. Новината се разпространява като пожар: „Ротшилд знае.“ — „Уелингтън е паднал при Ватерлоо.“ Повечето акционери изпадат в паника, че ще загубят всичко, и продават акциите си. Когато след няколко часа цената им пада до пет цента за долар, една дузина ротшилдови агенти на ордерово гише от другата страна на борсата изкупуват всичките акции на безценица. След унищожителното поражение Франция е изправена пред сериозни проблеми и през 1817 г. решава да вземе голям кредит от уважаваната френска банка Ouvrard и известните банкери братя Баринк от Лондон. Ротшилдови са почти забравени. Година по-късно тя отново има нужда от пари и повторно игнорира Ротшилдови. Това, разбира се, изобщо не им допада. Те опитват всичко, за да накарат френското правителство да им предостави сделката, но напразно.