Френските аристократи, горди в своята елегантност и знатен произход, виждат в Ротшилдови селяци — парвенюта, които трябва да бъдат поставени на място. Тогава на 5 ноември 1818 г. се случва нещо съвсем неочаквано. След като дълго време курсът на правителствения заем постоянно расте, изведнъж започва да пада. В двора на Людовик XVIII цари напрегната атмосфера. Единствените, които по това време не са потиснати, са братята Калман и Якоб Ротшилд. През октомври 1818 г. с безкрайните си резерви и с помощта на своите агенти те са изкупили голяма част от френския правителствен дълг, отпуснат от техните съперници Ouvrard и братя Баринг, с което курсът на заема се покачва. На 5 ноември 1818 г. обаче пускат огромни количества заемни книжа на свободния пазар в столиците на Европа и хвърлят пазара в „паника“. Вследствие на това картината тотално се променя и Ротшилдови стават „№1“ във Франция. Ето как получават цялото внимание на френския двор и то не само по отношение на паричните дела.
След поражението на французите банковата къща Ротшилд силно разширява влиянието си върху правителствената политика на Франция, а в Лондон чрез влиянието си върху Английската национална банка Натан Ротшилд има силно влияние върху британския парламент. (16 S 82f)
От този пример виждаме размера на щетите, който една прикрита информация може да предизвика — в случая върху борсата и индиректно върху правителството на една страна…
Нека следващият пример бъде за това как прикритата информация може да въвлече една цяла нация във война:
Кратко напомняне: американският президент Рузвелт по онова време подтиква Япония към военни действия, като на 26 ноември 1941 г. поставя военен ултиматум, с който изисква японската държава да изтегли войските си от Индокитай (днес виетнам) и Китай (от Манджурия). Това е исторически факт, който се пази в тайна. Военният ултиматум на Рузвелт е предумишлено укрит от американския Конгрес до нападението над Пърл Харбър. Всички са единодушни, че на Япония не остава никаква друга възможност освен войната. Самата Япония опитва всичко, за да избегне военен конфликт със САЩ. Принц Кеной, японският посланик в САЩ, прави всичко възможно да се срещне с Рузвелт във вашингтон или Хонолулу и да потърсят изход от ситуацията. По-късно той дори е готов да изпълни исканията на САЩ, за да избегне войната, но американският президент многократно отказва да говори с него, тъй като военните действия срещу Япония отдавна вече са планирани — както и тези с Германия. Същевременно Рузвелт заявява пред американския народ: „Изправяйки се пред вас, бащи и майки, още веднъж ви уверявам. Казах го и преди, и ще го повтарям още и още, и още: вашите момчета няма да бъдат изпратени на каквито и да било войни в чужбина.“
Американските военни научават, че японците смятат да нападнат първо Пърл Харбър от няколко източника:
1) В писмо от 27 януари 1941 г. американският посланик в Токио Джоузеф Грей пише до Рузвелт, че в случай на война между Япония и САЩ, Пърл Харбър ще бъде първата цел.
2) През август 1941 г. конгресменът Дайс предоставя на президента Рузвелт информация не само за целта — Пърл Харбър, но и карта на стратегическия план за нападението. Принуждават го да мълчи.
3) През 1941 г. американските тайни служби успяват да разкодират, както дипломатическия, така и военния код на Япония. Рузвелт и съветниците му предварително са знаели за точната дата, часа и целта на атаката.
Ал Вилек, единият от двамата оживели след „Филаделфийския експеримент“, ми разказа през септември 1991 г., че по онова време и той е бил позициониран в Пърл Харбър, но една седмица преди нападението е изтеглен, защото по-късно трябвало да работи заедно с Никола Тесла по „Филаделфийския Експеримент“. Дори му съобщили, че го изтеглят заради нападението и че бил твърде ценен, за да загине там.