Очите на Хана шареха напред-назад.
— Това нищо не означава. Възможно е да е някой друг.
— Не е някой друг — рече Спенсър с разтреперан глас. — Просто гледай.
На екрана се появи една руса репортерка, облечена в поло с емблемата на CNN.
— Намираме се на мястото, където полицията разследва останките, намерени на брега по-рано този месец — обясни тя. Вятърът развяваше косата й на всички страни. — Според рибаря, който предпочита да остане анонимен, той е открил останките в една пещера на около шест мили южно от Негрил.
— Негрил? — Хана погледна момичетата с треперещи устни. — Вие, момичета…
— Ш-ш-шт! — Спенсър й махна с ръка да мълчи. Репортерката заговори отново.
— Съдейки по състоянието на останките, експертите смятат, че става въпрос за седемнайсетгодишно момиче. От степента на разлагане са стигнали до извода, че момичето е умряло преди около година. Съдебните експерти работят по въпроса за идентифицирането на жертвата.
— О, Господи. — Ариа се отпусна в един от фотьойлите. — Мацки, дали това е… Али?
— Как е възможно? — Хана стисна телефона си. — Не ни ли изпраща тя есемесите? Не е ли тя, която е видяла какво направихме?
— Каква е вероятността друго седемнайсетгодишно момиче да умре край „Скалите“? — излая Спенсър. — Това е тя, момичета. И когато полицаите я идентифицират и разберат, че ние също сме били там по това време, ще съберат две и две.
— Нямат никакво доказателство, че сме били ние! — каза Хана.
— Ще намерят. — Спенсър стисна носа си. — А. ще им каже.
Ариа огледа стаята, сякаш снимките по стените можеха да й дадат някаква утеха. Внезапно всичко се обърна с главата надолу. Значи Али наистина беше умряла при падането? Беше ли я отнесъл океанът толкова бързо, че те не можаха да я открият на брега? Защо я откриха цяла година по-късно, и то в пещера само на девет километра оттам?
И най-важният въпрос: Кой е А., щом не е Али?
— Получавам нова информация! — извика репортерката и момичетата вдигнаха стреснато глави. Камерата се размърда, показвайки първо скупчените хора на брега, след това краката на репортерката и накрая отново лицето й. Тя притисна ръка към ухото си, вслушвайки се в нечий глас в слушалката. — Идентифицирали са тялото — каза тя. — Имаме съвпадение.
Хана ахна. Ариа хвана ръката на Емили и я стисна силно. Тя очакваше репортерката да каже бавно и отчетливо Алисън Дилорентис. На лицето й сигурно щеше да се изпише объркване. Щеше да се притесни, че не е разбрала точно името. Та нали Алисън Дилорентис беше мъртва все пак? Или това момиче имаше същото име, възможно ли бе такова ужасно съвпадение?
Внезапно на екрана се появи една снимка и момичетата изпищяха. Това беше Али в последното си превъплъщение, с права руса коса, леко изпъкнала брадичка, по-високи скули и по-тънки устни. Това беше точно момичето, с което се бяха срещнали в онази ужасна нощ на покривната тераса след вечеря. Същото момиче, което знаеше тайни, които можеха да са известни единствено на Али, което ги примами на платформата и едва не блъсна Хана през парапета. Въпреки всичко Ариа почувства облекчение като я видя. Поне вече знаеха със сигурност, че е мъртва.
— Родителите са идентифицирали останките на починалата по трите пирона в костта на глезена, останали от стар инцидент — обясни репортерката, докато снимката на Али се смали в единия ъгъл на екрана. — Те ни дадоха тази снимка, която е точно от времето преди изчезването й. Името й е Табита Кларк от Мейпълууд, Ню Джърси.
За миг Ариа си помисли, че мозъкът й изключва. Тя се извърна настрани и погледна Спенсър в същия момент, когато приятелката й се обърна към нея. Емили скочи на крака. Хана се наведе към екрана на телевизора, сякаш не можеше да повярва.
— Чакайте малко, какво каза репортерката току-що? — попита тя.
— Името й е Табита Кларк — повтори Спенсър с монотонен глас и замаяно изражение на лицето. — От Мейпълууд, Ню Джърси.
— Но… не! — Ариа се обърна и всичко се завъртя пред очите й. — Името й не е Табита! Това е Алисън! Нашата Алисън!
Спенсър се обърна и посочи Емили с пръст.
— Ти беше сигурна в това! Погледна я и каза: „Това е Али!“
— Тя знаеше неща, които са известни само на Али! — извика Емили. — Вие също го повярвахте, мацки!
— Всички повярвахме — прошепна Ариа, вперила поглед в нищото.