— Не знам — прошепнах му аз в отговор. — Трябва да се направя на сина й. И мен ме отвлякоха.
След това погледнах покрай него, докато измерваше лявото ми ухо, и видях, че Мацо е влязъл без да го чуя. Само видът му, така, както се беше втренчил в мен, беше достатъчен, за да ме вцепени от страх.
Чарлс видя как се променя изражението на лицето ми и погледна назад през рамо. Усетих как дебелото му туловище започва да трепери.
— А, Мацо! — възкликна той с тънък, писклив глас. — Вече свърших. Всичко ще стане отлично!
Мацо влезе по-навътре в стаята. Върху ръката му бяха метнати някакви дрехи. Той хвърли на Чарлс познатия ми поглед на гладен тигър, след което ми се усмихна като плъх.
— Облечи ги, приятел — подкани ме той и хвърли костюма на стола.
— Разбира се — каза Чарлс. — Дрехите.
Не преставах да се потя. Съблякох се и облякох дрехите, които донесе Мацо.
Ама пък какъв костюм! Тъмносив плат, който изглежда струваше цяло състояние. Стана ми, сякаш беше шит за мен.
Чарлс с уплашен поглед се засуети наоколо, потупа костюма и се отдръпна назад.
— Дрехите няма да са никакъв проблем — каза той. Мацо ми се усмихна.
— Имаш късмет. На онзи левак не му станаха.
Аз съблякох костюма и отново си сложих моите дрехи, докато те ме наблюдаваха.
Мислите ми се замятаха като обезумели в някаква болезнена паника. „Боже! В какво се забърках!“ — питах се аз. Погледнах треперещия, обилно изпотен Чарлс, който се усмихваше на Мацо с поглед на куче, очакващо да го набият.
— Косата — каза Чарлс. — И за нея трябва да се погрижим. Моля ви седнете, мистър Стивънс.
Той отиде до банята и се върна с една кърпа, която уви около раменете ми.
От кутията извади гребен и ножица. Започна да ме подстригва, докато Мацо крачеше напред-назад из стаята.
Между щраканията с ножицата, когато Мацо беше далеч от нас, той се навеждаше и шепнеше, като устните му почти докосваха ухото ми:
— Плащат ми толкова много! Страх ме е! Какво е станало с другия? С часове работих над него!
След това Мацо дойде и застана до нас, така че този страховит еднопосочен разговор трябваше да спре.
Най-накрая Чарлс отстъпи назад и ме огледа — очите му с боядисаните клепачи приличаха на езера от страх.
— Да, отлично — възкликна той. — А сега куцането. Мистър Стивънс, моля ви дайте ми дясната си обувка.
Свалих дясната си обувка и му я подадох. Той отиде до масата и седна. Извади от кутията някаква отвертка и с нея откърти част от тока. След това измъкна парче гьон и го завинти на мястото на откъртеното.
През това време аз седях и наблюдавах Мацо, а той гледаше ту Чарлс, ту мен.
— Я да видим — каза Чарлс, когато свърши. — Обуйте я, мистър Стивънс. Идете до прозореца и се върнете.
Обух обувката, станах и отидох до прозореца. Дебелото парче гьон, което беше завинтил на тока, леко нарушаваше равновесието ми. Ходех като човек с наранен крак. Докуцуках обратно и зачаках.
— Отлично — каза Чарлс. В този момент вратата се отвори и влезе мисис Хариет с пудела.
— Е, Чарлс?
— Косата. Моля ви кажете ми мнението си. Тъмносините очи ме огледаха продължително, след това тя кимна.
— Отлично. Чарлс, ти си истински художник. Той започна да се хили мазно и хиленето му се превърна в гримаса. Разбирах страховете му. Той беше отвлечен така, както и аз.
— А походката? — попита Хариет.
— Погрижихме се и за това. — Чарлс ми хвърли умолителен поглед. — Мистър Стивънс, мога ли да ви помоля да отидете до прозореца и да се върнете както преди малко?
Отидох до прозореца и се върнах.
— Моля те още веднъж, Джери — каза Хариет. Направих го още веднъж.
— Да, ще свърши работа — одобри тя. — Напредваме. Мацо, заведи Чарлс до стаята му. Чарлс! Не бива да губим и минута време! Започвай да работиш върху маската!
— Разбира се! — Той тръгна пред Мацо и излезе от стаята.
Хариет седна.
— Джери, трябва да заслужиш парите, които ти плащаме. Дотук всичко е както трябва, но те чака една доста по-трудна задача. Трябва да се научиш да се подписваш като сина ми.
Тогава влезе Дюран с черно куфарче в ръка. Той отиде до масата, седна, отвори куфарчето и извади от него пачка паус, писалка Паркър и купчина листа, които постави отгоре.
Хариет се изправи.
— Ще те оставя с мистър Дюран. Той ще ти обясни какво се иска от теб.
Тя си тръгна, а Дюран ме изгледа.
— Ела тук и седни, Стивънс — каза той. Отидох там и седнах на масата срещу него. Забелязах, че вече не съм „мистър“.
— Всичко е въпрос на упражняване, Стивънс — каза ми той. Ето това е подписът, който трябва да се научиш да имитираш. В началото ще го копираш върху пауса, докато свикнеш да го правиш съвсем свободно.