— Подпиши се тук с молив — каза той кратко. Взех молива и подписах Фергюсън със замах. Дюран погледна резултата и кимна.
— Повтори го с мастило.
Повторих подписа с писалката Паркър. Той отново погледна резултата, след това се втренчи с ледените си тъмни очи в мен и каза:
— Премина теста, Стивънс.
Седна на стола срещу мен и продължи:
— Ще влезеш в ролята на мистър Фергюсън тази вечер. Ще заминеш за резиденцията му в Парадайз сити, където ще се срещнеш с жена му. Тя е в течение на всичко. Няма защо да се притесняваш. Ще имаш свой собствен апартамент и няма да влизаш в контакт с персонала. Мистър Фергюсън от известно време също не е контактувал с него, така че никой няма да се изненада. За нещата, от които имаш нужда, ще се грижи Мацо. Когато се наложи, ще се появяваш в имението маскиран. Мацо ще бъде с теб. Три пъти седмично ще те закарват в главния офис на корпорацията. Там също ще те придружава Мацо и някои други. Никой от служителите няма да се доближава до теб. Единственото, което ще трябва да правиш, е да подписваш писма и документи. Всичко ще ръководя аз. Погрижил съм се личната секретарка на мистър Фергюсън да излезе в отпуск и съм я заменил с жена, която никога не го е виждала. Тя също няма да представлява проблем. — Той замълча и се втренчи в мен. — Ще правиш точно това, което ти кажа. Ще подписваш всички документи, които ти дам, без да задаваш въпроси. — Той отново млъкна и се втренчи в мен. — Ясно ли е всичко това?
— Да — отговорих аз.
— Както виждаш, Стивънс, платен си твърде добре за такова малко усилие.
Наистина, ако всичко щеше да е толкова просто, не можех да не се съглася с него. Но така ли щеше да е в действителност?
Дюран се изправи.
— Тръгваме тази вечер в седем. Ще бъдеш с маската. Мацо ще ти помага. Винаги, когато мистър Фергюсън пътува някъде, наоколо е пълно с журналисти и любопитни. Прави точно каквото ти каже Мацо няма да има никакви проблеми.
Той взе документа, който подписах и излезе.
Парадайз сити! Често бях чел за това фантастично място, където си играйкаха мултимилионерите и дори си бях мечтал да отида там на почивка. Значи ето къде живееше Фергюсън. И като капак на всичко, щях да се запозная с жена му!
„Човече! — казах си аз. — Започна да се изкачваш по социалната стълба.“ Обещах си, когато всичко това приключи, да взема някоя прекрасна кукличка и наистина да отида до Парадайз сити, за да похарча част от тридесетте хиляди долара от „Чейс Нашънъл Банк“.
С тези приятни мисли следобедът мина неусетно. Мацо дойде с един куфар в шест часа.
— Тръгваме, Джери — каза ми той. — Облечи тези дрехи.
Той извади сивкав ленен костюм, светлосиня копринена риза, тъмночервена широка вратовръзка и чифт жълто-кафяви обувки.
Облякох се.
— Готини дрехи, а? — Мацо пусна дрезгавия си смях. След това извади латексовата маска и ми я подаде.
— Можеш ли да си я сложиш сам?
— Разбира се.
Отидох с куцукане до банята. Не бяха забравили да променят тока и на тази обувка.
Поставянето на маската ми отне доста време. Боях се да не я повредя, но най-накрая се справих. След това залепих веждите и мустаците.
Мацо стоеше на вратата и ме наблюдаваше.
— Голяма работа е това — отбеляза той. — Не бих те различил от шефа.
— Това е целта — отговорих.
— Ето ти шапката и тъмните очила.
Мацо ми подаде широкопола бяла шапка, която си сложих и чифт слънчеви очила. Отново се вгледа в мен.
— Ще повикам мистър Дюран. Иска да те види, преди да тръгнем. Застани до леглото и чакай.
Когато Мацо излезе, аз се огледах в дългото стенно огледало.
Значи така изглеждаше Джон Мерил Фергюсън — един от най-богатите хора на планетата.
Почувствах някаква особена възбуда. От огледалото ме гледаше Джон Мерил Фергюсън! Вдигнах дясната си ръка и Джон Мерил Фергюсън вдигна дясната си ръка. Направих две крачки назад, Джон Мерил Фергюсън също направи две крачки назад. Усмихнах му се — той също ми се усмихна.
След това ми дойде една мисъл. Какво имаше този човек, което аз нямам? Да оставим богатството и властта му. Разбира се, че не разполагах нито с едното, нито с другото, но имах неговото лице, неговите дрехи, умеех да фалшифицирам подписа му.
Тази мисъл започна да зрее в главата ми — засега беше само мъничко семенце, но семенцата покълват. Забравих за тази мисъл семенце, защото чух приближаването на Дюран.
Излязох с куцукане от банята, след това отидох до леглото, обърнах се и го погледнах в очите.
Почувствах удовлетворение, защото долових първоначалното стъписване в погледа му.
Той ме огледа хубаво и каза:
— Много добре.