Мацо се измъкна от колата. Дюран ме побутна, аз слязох, той слезе след мен.
— Тръгвай — изхриптя гласът му.
Тръгнах към стълбата, осветена от прожекторите. Тълпата зашумя.
„Мистър Фергюсън! Погледнете насам!“
„Мистър Фергюсън! Само две думи!“
„Мистър Фергюсън! Само за момент!“
Журналистите се надвикваха, за да привлекат вниманието ми. Засвяткаха фотосветкавици. Чувах жуженето на телевизионните камери. Това беше най-вълнуващият миг в живота ми! Точно за това си бях мечтал, когато се надявах, че един ден ще стана известна кинозвезда, а фотографите и журналистите ще се бият, за да се доберат до мен.
Заизкачвах се нагоре по стълбата, а Дюран ме следваше по петите. Сърцето ми биеше до пръсване.
— Мистър Фергюсън!
Това име се повтаряше непрекъснато. Шумът на тълпата кънтеше в ушите ми.
Наистина се чувствах страхотно!
На върха на стълбата спрях, обърнах се и погледнах към морето от физиономии, телевизионни камери, бодигардове и боричкащи се фотографи. Чувствах се като президента на Съединените щати. Вдигнах ръка за поздрав в царствен жест, но Дюран буквално ме натъпка в самолета и шоуто приключи.
Често бях чел за частните самолети на големите баровци, но този наистина ме накара да зяпна, когато минах покрай двете усмихнати момичета с тъмнозелени униформи и кафяви високи шапки.
Вместо обикновените седалки за пътници тук имаше няколко малки кожени кресла, бюро за секретарка с висок черен стол, голям бар с напитки, съвещателна маса с десет места, а подът от стена до стена беше покрит с дебел тъмночервен килим.
В единия край имаше кожено кресло с поставка за краката, което изглеждаше достатъчно комфортно, за да можеш да спиш в него.
Дюран го посочи и каза:
— Седни там.
Отпуснах тялото си в мекия стол, свалих си шапката и я пуснах на пода. Веднага дойде Мацо, вдигна я и я прибра. Дюран отиде някъде напред и се скри от погледа ми. Чух как вратата на самолета се затваря.
През спуснатите перденца на илюминаторите се виждаше блясъка на прожекторите навън и ръката ме засърбя да дръпна най-близкото и да погледна тълпата още веднъж, но реших, че моментът не е подходящ.
След няколко минути реактивните двигатели се съживиха и не много след това потеглихме. Дюран се върна и седна зад бюрото. Извади от куфарчето някакви книжа и започна да ги преглежда.
Аз се отпуснах, затворих очи и се замислих за изпращането, което ми бяха устроили. Какво нещо е да имаш милиарди долари! Спомних си всичките тези тягостни години, през които се бях мъчил да пробия като филмова звезда. А сега изведнъж бяха започнали да се отнасят към мен като към един от най-богатите и влиятелни мъже на света. Ей Богу, хареса ми!
През следващите двадесет минути се задоволих да остана полулегнал на креслото, отдаден на мислите си, но след това ми хрумна, че съм Джон Мерил Фергюсън и че трябва да ми се обърне малко внимание.
Дюран все още беше погълнат от документите пред себе си. Огледах се и видях, че Мацо дреме на един стол зад мен.
— Мацо! — повиках го рязко.
Двамата с Дюран ме погледнаха. Мацо се поколеба за миг, после стана и дойде до мен.
— Двоен скоч с лед и нещо за ядене.
Мацо премигна, погледна въпросително Дюран, който ме изгледа кръвнишки, поколеба се и кимна.
— Разбира се, мистър Фергюсън — отзова се Мацо и се отдалечи.
Дюран остана втренчен в мен още известно време и пак се зачете в документите.
Една от стюардесите ми донесе уискито. Кимнах й в знак на благодарност. Докато изпразних чашата, докараха количка с вечеря — отличен ордьовър, чудесно печено филе с винен сос и специално подбрани сирена.
Обслужваха ме двете стюардеси. Предположих, че Дюран е проявил достатъчно разсъдък, за да вземе момичета, които никога не са виждали истинския Фергюсън. Реакциите им бяха точно такива — като на момичета, обслужващи един от най-богатите и влиятелни хора на света. Едното от тях непрекъснато ми пускаше сладка секси усмивка. Бях сигурен, че ако мушнех ръка под късата й поличка, изобщо нямаше да изпищи.
Последваха пури и бренди.
„Боже мой! Ето така трябва да се живее!“ — помислих си аз.
— Желаете ли нещо за четене, мистър Фергюсън? — попита секси мацето.
Спомних си, че съм бил изолиран от света в продължение на цели три дни.
— Донесете ми вестник, моля.
Момичето излетя като стрела и се върна с „Калифорния Таймс“.
Облегнах се и започнах да чета.
Във вестника нямаше нищо ново — колко тежка била рецесията, оптимистичните обещания на президента и ръмженето на руснаците. Разгърнах на новините от Холивуд. На филмовия свят вестникът отделяше две страници — кой кого смята да съди, кои в кого се е влюбил, кой би могъл да получи Оскар… Все интересни за мен неща.