— По-бързо.
Измъкнах се от леглото с пъшкане и влязох в банята. Взех душ, избръснах се, сложих си халата и се върнах в спалнята, където вече ме очакваше Мацо със сервирана закуска. Седнах, а той ми наля кафе и ме подкани да опитам панираните бъбреци.
След като закусих ми каза:
— Тук има всякакви дрехи, мистър Фергюсън. — Отвори шкафовете и добави: — Всичко необходимо.
Аз отидох и надзърнах. Веднъж бях поканен в къщата на един голям фукльо — преуспяла кинозвезда. Той садистично ми показа гардероба си и аз се поболях от завист. Но онова беше нищо в сравнение с гардероба на Джон Мерил Фергюсън. Трябва да имаше около двеста костюма, цели рафтове с ризи, цели рафтове с обувки и така нататък.
— Преди да се облечеш — каза Мацо, — си сложи маската. Ще те разглеждат.
Влязох отново в банята, преобразих се и се върнах в спалнята.
Някъде около двадесет минути ми бяха необходими, за да се спра на един светлосин костюм на райета, който ми стана, сякаш беше шит за мен. Докато се обличах си спомних, че днес трябваше да се срещна с жената на Фергюсън.
— Що за птица е жена му, Мацо? — попитах аз, докато завързвах тъмносинята вратовръзка от Пиер Карден.
Той подсвирна тихо и продължително.
— Ще разбереш така, както разбрах и аз. Само гледай. И един съвет от мен, не насилвай нещата. — Мацо потри гладко обръснатата си челюст и ме погледна. — Така, както се държиш с Дюран, няма проблеми. Той нищо не може да направи и ще не ще, трябва да го приеме. Но внимавай с мисис Фергюсън. За нея ти си Джери Стивънс. Случвало й се е да мачка и второстепенни актьори. Дори шефът се държи с нея внимателно, а Дюран като че ли го е страх. Мен ме гледа, както се гледа тримесечен червясал труп. Така че, внимавай.
За момент тази информация ме разстрои, но след като погледнах в огледалото и видях Джон Мерил Фергюсън, се успокоих.
— О’кей, Мацо. Ще внимавам.
Във всекидневната иззвъня телефон, Мацо отиде и вдигна слушалката.
— Да, мистър Дюран. Готов е. Аз отидох при него.
— Мисис Фергюсън е тръгнала и скоро ще бъде тук — обясни Мацо. — Досега се справяш отлично. Внимавай. Не обръщай каруцата без време.
Изведнъж се почувствах така, както някога, когато за първи път стъпих на снимачна площадка. Отидох до бюрото и се настаних зад него. За да си намеря някакво занимание, взех подвързания дневник на Джон Мерил Фергюсън и запрелиствах страниците. Всеки половин час от всеки Божи ден в началото на годината беше запълнен със задачи и с непознати за мен имена. Фергюсън наистина беше много зает човек. След това стигнах до месец юни — преди три месеца. Имената започваха да оредяват. За юли бяха отбелязани само три. За август — едно. За септември — нито едно.
Не чух да се отваря вратата. Гледах празните страници за месец септември и чух, че Мацо се прокашля. Вдигнах поглед.
Тя стоеше до вратата и ме гледаше.
Имах чувството, че докато съм жив, ще помня първата си среща с Лорета Мерил Фергюсън. Има жени и жени. В моя занаят бях виждал както най-добрите, така и най-лошите — дебелите и кльощавите, кокетките и красавиците, коравосърдечните и мекосърдечните, големите звезди и малките звездички, държанките, отчаяните, покварените, незадоволените, нимфоманките и… Но защо да продължавам? Бях виждал всякакви, но никога не бях виждал жена като съпругата на Джон Мерил Фергюсън.
При вида й дъхът на всеки мъж би секнал. Едва ли би могло да се опише точно — беше висока, слаба, с пълни гърди, дълги бедра — нещата, които имат повечето кинозвезди… Но най-много ме впечатли лицето й. Очертано от гарвановочерна коса, като на Клеопатра, то имаше цвят на стара слонова кост и чертите му бяха съвършени — малък нос, широки устни и големи теменужени очи.
Беше не само най-красивата жена, която съм виждал, но и най-чувствената.
При вида й устата ми пресъхна, а сърцето ми затуптя като полудяло.
Останах седнал, втренчен в нея.
Влезе Дюран.
— Стани! — извика той.
Аз се изправих, без да отделям поглед от фантастичната жена пред себе си.
— Прекоси стаята!
Аз закуцуках до другия край, обърнах се и зачаках. Тя ме гледаше сякаш бях дресирано куче.
— Според мен, мадам — каза Дюран, — той е приемлив.
— Накарай го да каже нещо. — Имаше нисък, възбуждащ глас. Говореше сякаш не съществувах.
— Кажи нещо! — озъби се Дюран.
Успях да зърна отражението си в стенното огледало. Видях Джон Мерил Фергюсън — един от най-богатите и могъщи мъже в целия свят. Никой не можеше да казва на Джон Мерил Фергюсън какво да прави!
Посочих вратата.
— Разкарай се от тук, Джо! — пролаях. — И ти Мацо! Искам да поговоря с жена си!