4
Стоях до бюрото и гледах Лорета Мерил Фергюсън. Бяхме сами.
След избухването ми, Дюран с пурпурночервено лице започна да бълва змии и гущери, но с едно махване на ръката Лорета Мерил Фергюсън го накара да млъкне.
— Вървете си!
Гласът й изплющя като камшик. Дюран и Мацо излязоха от стаята и затвориха вратата сякаш беше от яйчени черупки. Така че останахме сами.
Тя ме изгледа продължително, след това отиде до едно от канапетата и седна.
— Свали тази маска. Искам да видя истинското ти лице.
Отидох в банята и внимателно свалих веждите, мустаците и маската. Измих потната си физиономия и се върнах във всекидневната.
Застанах отново до бюрото, а тя ме погледна така, както касапин гледа телешко филе. Само че аз бях свикнал да ме оглеждат всякакви импресарии, кинорежисьори и оператори, така че не се смутих ни най-малко. Чаках и я гледах право в очите, а нетрепващият ми поглед изглежда я обърка, защото не издържа и очите й се отместиха — малка победа за мен.
— Седни! — Гласът й отново изплющя като камшик.
Аз нарочно отидох до прозореца и погледнах навън към обширната, безупречно окосена английска ливада. Гърбът ми беше полуобърнат към нея.
— Казах да седнеш! — озъби се тя пак.
— Колко хубаво е тук, мисис Фергюсън… Не, не е толкова хубаво, колкото сте хубава вие — казах аз, извадих пакета „Честърфийлд“, измъкнах цигара и запалих. Не се обърнах, а продължих да гледам градината навън, големия плувен басейн и тримата китайци градинари, които работеха в цветните лехи.
— Когато ти кажа да направиш нещо, ще го направиш! Седни!
Обърнах се и й се усмихнах. Мацо ме беше предупредил да внимавам с тази жена. Бях твърдо решил да не я оставя да ми се качи на главата.
— Плащат ми по хиляда долара на ден, за да се превърна в двойник на мъжа ви, мисис Фергюсън. За тези пари аз се съгласих да ви сътруднича колкото мога, но не мога да приема да ме командва човек, дори и красива жена като вас, който няма нужното възпитание и не казва думичката „моля“.
Тя се втренчи в мен продължително, след това изведнъж се отпусна и се превърна в най-обикновена жена. Промяната беше изумителна. Надменното й арогантно лице омекна, в очите й се появи блясък, устните й се разтеглиха в усмивка.
— Най-накрая един истински мъж — каза тя сякаш сама на себе си и посочи канапето. — Моля те, ела и седни до мен.
Макар и да бях само безработен второстепенен актьор, тази внезапна промяна не ме заблуди. Доста време се бях занимавал с кучки, които в един момент могат да те изкарат от кожата, а след това стават по-сладки от мед.
По снимачните площадки бях виждал множество разглезени, с нищо неотличаващи се от обикновените курви кинозвезди, да си придават важност и да бавят снимките, докато режисьорът се мъчи всячески да им угоди и да ги успокои. В такива случаи аз пък изпитвах желание да ги ритна по задника. Твърде богатите и твърде красивите жени които се държат като уличници — ето това олицетворяваше в представите ми истинската досада.
Отидох до един стол срещу Лорета Фергюсън и седнах — ясно й показах, че не желая да седя до нея.
— На ваше разположение съм, мисис Фергюсън.
— Така е по-добре, Стивънс. Много по-добре — каза тя все още усмихната. — Иначе бих могла да кажа на онази маймуна отвън да префасонира хубавото ти лице.
Аз също й се усмихнах — така обикновено се усмихвам на разглезените деца.
— Идете и го повикайте. С него вече успяхме да уточним кой е мъжът и кой хлапето. Проснах го на пода.
Тя се облегна назад и се разсмя така, че гърдите й да изхвръкнат напред съблазнително. Беше чудесен, звънтящ и заразителен смях, така че се разсмях и аз. Посмяхме се заедно, след което тя каза:
— Ти си чудесен! Каква находка!
Поредната промяна на настроението? Понякога ми се щеше да не познавах жените така добре. Колко пъти ме бяха разочаровали! Ако една жена не постигне своето по един начин, неизбежно ще опита по друг, ако трябва и по трети.
— Мисис Фергюсън — казах аз, — ако желаете да ми дадете някакви инструкции, моля направете го.
Усмивката изчезна и неприязънта отново се върна в погледа й.
— Очевидно си враждебно настроен — каза тя. — И това е напълно разбираемо. Свекърва ми си въобразява, че може да се държи като някакъв диктатор. Мога да те уверя, че отвличането ти не беше моя идея.
Почувствах, че печеля още една малка победа. Тя се отбраняваше.
— Отвличането е федерално престъпление, но няма значение — отговорих аз. — Плаща ми се много добре. Не мога да се оплача. Съгласих се да стана двойник на мъжа ви. Удовлетворява ли ви гримът ми?
— Чудесен е, но не и гласът. Може да се наложи да разговаряш с някои хора по телефона. Ще можеш ли да имитираш гласа на мъжа ми?