— Не мога да съм сигурен, преди да го чуя — отговорих аз. — Предполагам, че няма да е трудно. Неотдавна имах ангажимент в един нощен бар, където имитирах гласовете на някои знаменитости.
И й демонстрирах как говорят Лий Марвин, Ричард Никсън и самият Уинстън Чърчил. Тя ме изгледа с изненада.
— Ти си чудесен! — Каза го с тон, от който разбрах, че наистина мисли това. — Ще ти донеса магнетофонна ролка с гласа на мъжа ми и ще го чуеш. — Тя стана и ми се усмихна. — Когато решиш, че можеш да го имитираш достатъчно добре, ще се видим отново, мистър Стивънс.
— Искам да ви предложа нещо — казах аз и също станах. — Не знам как наричате мъжа си, но мисля, че ще е по-безопасно, ако се обръщате към мен така, както към него.
Тя се вгледа в мен и теменужените й очи изведнъж станаха замислени.
— Наричам го Джон, а той мен — Ета.
— Добре, Ета. Ще чакам записа.
От дългите си и нерядко разочароващи връзки с жени, се бях научил да познавам възбудата у тях. Познавах много добре омекването на изражението, лекото изчервяване, подканящия поглед. Всички тези признаци сега бяха налице и знаех, че ако прекося пространството, което ни дели и я прегърна, тя ще се предаде. Изкушението беше силно, но подходящото време все още не беше дошло.
Вместо това й се усмихнах и отидох до прозореца.
Загледах се в градината в продължение на няколко минути и след това се обърнах назад.
Беше си отишла.
Почувствах нужда от нещо за пиене. Отидох до барчето и си налях чист скоч. Взех чашата и седнах. Бях уверен, че с Лорета Мерил Фергюсън няма да имам проблеми.
Половин час по-късно, когато все още седях и размишлявах, влезе Мацо.
— Добре се справяш, мистър Фергюсън — каза той и се ухили. — Струва ми се, че мадам те е харесала доста. — Той отиде до бюрото, свали капака на магнетофона и промуши лентата. — Каза ми, че си искал това… Запис на един от деловите разговори на шефа. Какво искаш за обяд? Готвачът прави панирани миди. Имаш ли нещо против?
— Не, нищо — отговорих аз, станах и отидох до бюрото.
— Знаеш ли как се пуска това нещо? Само натискаш това копче и готово.
— Знам — отговорих.
Седнах зад бюрото, пуснах магнетофона и се вслушах в гласа на човека, чийто двойник бях. Говореше ясно с властна нотка. Очевидно диктуваше нещо на борсовия си агент. Не си направих труда да се вслушам в думите. Повече ме интересуваха интонацията, характерните паузи и тембърът на гласа. Бях уверен, че ще успея да го имитирам добре. Прослушах ролката четири пъти. Тъй като накрая имаше още свободна лента, аз включих на запис и започнах да давам нареждания за продажби и покупки на акции, както самия Фергюсън преди това. Накрая пренавих ролката и пуснах магнетофона. Моят запис се отличаваше само по имената на компаниите, които бях измислил. Когато изключих магнетофона, Мацо докара количката с обяда.
— Това нещо е много ароматно, Мацо — казах аз с гласа на Фергюсън. — Надявам се и на вкус да е така добро.
Той тъкмо подреждаше масата и стреснато изпусна приборите. Обърна се рязко към мен.
— Боже! — възкликна той. — Стресна ме! Бих се заклел, че чувам гласа на…
— Побързай, Мацо — продължих аз с гласа на Фергюсън. — Гладен съм.
Челюстта му увисна.
— Говориш точно като шефа! — каза той.
— Това е целта.
Седнах на масата. До чинията ми имаше нова разписка за хиляда долара. Прибрах я в портфейла си и казах със собствения си глас:
— Хайде, Мацо! Не стой като втрещено теле. Гладен съм.
Почти целия следобед играх тенис с Мацо. Бях с маската.
Зад къщата имаше четири тенис корта, скрити от погледите с висок жив плет. Мацо беше много добър и бях доволен, че успях да му взема два гейма в три сета. Когато вдигах една изпусната топка, погледнах нагоре и видях Лорета, застанала на един балкон. Наблюдаваше ме. Махнах й с ръка, но тя не реагира. Когато след малко погледнах отново, тя си беше отишла.
Свършихме играта и с Мацо тръгнахме към къщата.
— Ако случайно срещнем иконома — каза той, — недей да спираш. Името му е Джонас. Той е късоглед и достатъчно стар, за да е умрял.
Когато влязохме в обширния вестибюл, видях един висок достолепен негър със снежнобяла коса, да отива към главната всекидневна.
— Добър ден, мистър Фергюсън — поздрави той и спря. — Позволете да кажа, че се радвам да ви видя отново.
Аз му махнах и тръгнах по стълбите.
— Радвам се, че съм си у дома, Джонас — казах през рамо с гласа на Фергюсън.
Когато се изкачихме най-горе, Мацо забеляза:
— Справяш се много добре. Просто невероятно. Остави ме в апартамента ми, а аз свалих маската и взех душ. След това облякох късата хавлия и се изтегнах върху леглото. Замислих се, за да убия времето.