След това пред мен поставиха ново блюдо, от което се разнасяше божествен аромат. Погледнах надолу — беше пиле с трюфели и фантастичен сметанов сос.
— Хапнете поне малко, мистър Фергюсън, сър! — примоли ми се Джонас, сякаш увещаваше злоядо дете.
„Поне малко!“
Дяволите да го вземат! Можех да изям цялата тенджера на готвача!
— Не изглежда зле — отбелязах аз и отново чух кашлянето на Мацо. „Да върви по дяволите“ — казах си. — Мисля, че ще хапна малко от това.
Джонас постави парченце пилешки гърдички в чинията ми.
— Още малко, Джонас — подканих го аз. — Да не бъдем стиснати.
Забелязах как Лорета и Дюран са се втренчили в мен, докато Мацо кашляше като избягал от туберкулозна клиника.
Джонас се усмихна широко и добави още малко пиле в чинията ми.
— Благодаря, Джонас. Достатъчно.
След това икономът обслужи Лорета и Дюран. И двамата мълчаха като вкаменени.
Докато дъвчех, реших да им предложа изход от неловкото положение.
— Тези нови хапчета — забелязах аз — изглежда наистина подобряват апетита ми.
— Радвам се — отговори Лорета с вдървена усмивка.
— Благодарности на готвача, Джонас — казах аз, след като се натъпках както трябва, и се обърнах към Дюран: — Тези съвременни лекарства правят чудеса.
— Успях да се убедя — озъби се той в отговор. Беше ми все едно. Довърших последните остатъци в чинията си и се облегнах. Лорета и Дюран бяха оставили приборите си. Приближи се Джонас и попита:
— Желаете ли още малко, мистър Фергюсън, сър?
— Защо не? — отговорих аз. — Превъзходно е. Най-накрая, след като изядох и две порции ябълков пай, който Дюран, вперил зверски поглед в мен, и Лорета, полуусмихната, отказаха, ние станахме от масата.
Дюран влезе във всекидневната.
Много добре нахранен и в добро настроение, аз придружих Лорета до вратата на всекидневната и видях, че Дюран нали пура и се настанява в едно кресло. Нямах намерение да прекарвам остатъка от вечерта с него и казах:
— Мисля, че ще отида да си легна. Лорета се усмихна.
— Справи се много добре, Джон. Лека нощ. — И тя влезе във всекидневната при Дюран.
Тръгнах към апартамента си, а Мацо заприпка по петите ми.
— Слушай, приятел! — започна той веднага, щом като затвори вратата. — Казах ти да не…
— С кого, по дяволите, си мислиш, че разговаряш? — озъбих му се аз в отговор и се приближих към него.
— Млъквай и се разкарай оттук!
Влязох в спалнята и затръшнах вратата.
Изчаках, за да видя дали ще ме последва, за да създава неприятности, но не го направи. След още малко влязох в банята, взех душ и после си легнах. Отпуснах се в удобното легло и се замислих за събитията през деня.
Реших, че всичко е минало добре. Бях успял да заблудя Джонас, а това беше много важно. Вече имах четири хиляди долара. Държах Мацо в ръцете си, дори бях настъпил Дюран. Да, наистина денят беше минал много добре.
Затворих очи и се замислих за Лорета. Когато се унесох в сън, все още мислех за нея. Спах няколко часа и се събудих.
Стаята беше тъмна.
Усетих топлината на голо тяло, притиснало се в мен. Усетих как нечии пръсти ме галят.
Все още полузаспал, аз се протегнах към нея, обърнах се и се оставих в ръцете й.
— Не, не мърдай! Стой така!
Тя шепнеше, опряла лице в моето. Стискаше ме здраво в прегръдките си. Аз се надигнах на лакти, за да не й тежа.
— Не, не прави това! — възпротиви се Лорета. — Искам да ме смачкаш!
Шепотът й ме накара отново да се отпусна. Чувствах се изсмукан и скоро се унесох в приятен сън.
По-късно, много по-късно, когато през прозорците нахлуваше първата светлина на зората, аз се събудих. Сега бях до нея и в полуздрача видях, че също е будна и че ме гледа усмихната, сякаш ме приветстваше за завръщането ми от здравия сън.
— Добро утро, Джери — поздрави ме тя. Прегърнах я и я притеглих към себе си. Любихме се отново — бавно и фантастично, след което пак заспах.
Когато отново отворих очи слънцето вече беше високо и светеше през прозорците.
Лорета разговаряше с Джонас, който беше дошъл с количката за сервиране. Беше облякла тюркоазен пеньоар и прическата й беше безупречна.
Гледах я полускрит под завивките и си мислех, че това е най-прекрасната жена на света.
Без да ме погледне, Джонас наля кафето и си отиде.
Аз станах от леглото.
Лорета седеше до количката с чаша кафе в ръка и ми се усмихна.
— Добре ли спа, Джери?
Седнах, отпих глътка кафе и запалих цигара.
— Изключителна нощ и изключителна жена — отговорих аз.
Тя се засмя.
— Джон никога не би казал нещо подобно. У него няма капка романтика.