Погледнах я в очите.
— Къде е мъжът ти? — попитах.
— Да, мисля, че е време да ти кажа. Дай ми една цигара.
Запалих още една цигара и й я подадох. След дълга пауза, тя заговори:
— Джери, положението е много сложно и объркано. Няма нужда да ти казвам кой е мъжът ми и какво положение заема в обществото.
— Наистина няма нужда — отговорих аз.
— Това, което ще ти кажа сега, трябва да си остане между нас — добави тя и ме погледна в очите. — Разбираш ли ме?
— Да.
— Джон страда от някаква немного ясна и неизлечима болест. Разболя се преди около две години. Започна със загуба на паметта, разсеяност, нежелание да работи. Болестта му се развива бавно. Когато се запознах с него, той вече беше болен и първите симптоми бяха налице, но тогава си мислех, че всичко това се дължи на преумората от работата му. Вечер бях склонна да търпя безкрайното му мълчание, което отдавах на тревогите му за бизнеса. Преди шест месеца обаче състоянието му започна да се влошава много рязко. Дълго преди мен майка му вече подозираше, че е болен. Във Виена има един специалист, на чиято дискретност можем да разчитаме. Той го прегледа и каза, че само след няколко месеца ще се превърне в жив труп и че не може да има никакво спасение.
— Това е ужасно — казах аз. — Чак ми е трудно да повярвам!
— Да, така е. Но има и усложнения. Налага се да пазим заболяването му в пълна тайна. Ето затова те наехме като негов двойник… За да имаме време да преустроим империята „Фергюсън“. Това е една фантастична империя, създадена от Джон. Дюран беше и продължава да е негова дясна ръка, но дори и той не беше в течение на някои големи секретни сделки, които движеше лично мъжът ми. Сега, след като Джон повече не може да се занимава с това, Дюран се мъчи да възстанови нещата, да събере липсващите елементи от ребуса, да задържи империята цяла. Защото е съвсем ясно, че без Джон, без подписа му върху някои документи, тя ще се разпадне на съставните си части.
Слушах внимателно и я наблюдавах.
— А защо по-точно ще се разпадне?
— Джон разшири бизнеса прекалено много. Вземал е огромни заеми от банки и застрахователни дружества. Той има блестяща репутация, името му се цени като чисто злато… Но ако се разбере, че е заболял, кредиторите ще се обезпокоят и веднага ще поискат обратно парите си. Има няколко големи сделки, които ще бъдат приключени след месец. От основна важност е документите по тях да са подписани лично от Джон. След като стане това, вече ще можем да разкрием заболяването му и след време, в подходящ момент, че той вече не е в състояние да управлява капиталите си. Дотогава Дюран трябва да създаде нов съвет на директорите, който да оглави сам, и така да поеме управлението на империята в свои ръце. Не бива да позволим тя да се разруши.
— Добре за него — казах аз, без да преставам да мисля.
— Да — съгласи се Лорета и ме погледна. — Ти си чудесен любовник, Джери.
— Ти също — отговорих аз, стреснат от неочакваната смяна на темата.
— Наблюдавах те. Играеш ролята на милиардер прекрасно. На моменти имам чувството, че наистина се смяташ за Джон Мерил Фергюсън.
Ухилих й се тарикатски.
— Ние актьорите, понякога се вживяваме истински в ролите си.
Тя ме погледна изпитателно.
— Маската е отлична… И гласът… Би могъл да си Джон.
— Но не съм.
— Казах, че би могъл.
Погледнах я. Последва дълга пауза. Изведнъж почувствах някаква възбуда.
— Да, може би си нрава.
Пак се погледнахме в очите и аз продължих:
— Има едно нещо, което трябва да знам. Къде все пак е мъжът ти?
— В лявото крило на къщата. Има апартамент, отделен изцяло за него. Поверили сме го на специален болногледач. Платен е много добре и му имаме пълно доверие.
Замислих се за Лари Едуардс и Чарлс Дювайн. Зачудих се дали когато дойдеше времето да се обяви на света за болестта на Фергюсън, отново няма да има нещастен случай. Този път с болногледача.
Красивата, чувствена жена, която седеше пред мен и ми разкриваше тайните си, не ми вдъхваше никакво доверие. Инстинктивно усещах, че когато свърша това, което искаха от мен, също ще бъда премахнат.
Лорета погледна стенния часовник над камината.
— Трябва да тръгвам. Тази сутрин ще отидеш до корпорацията с Дюран.
Тя стана, усмихна ми се, заобиколи количката за сервиране и застана до мен. Аз станах и я прегърнах.
— Да дойда ли довечера пак? — Целувката й беше мека и подканяща.
— Разбира се. Знае ли Мацо какво правим с теб?
— Не се тревожи за него. — Тя се отдръпна назад. — Не забравяй, Джери, ти би могъл да бъдеш Джон.
Лорета се обърна и излезе.