5
Лежахме един до друг на голямото легло. Часовникът на нощното шкафче показваше 3,15. Нощната лампа над леглото хвърляше чудати сенки. Виждах голото й тяло — едва ли би могло да бъде по-добре изваяно.
Беше дошла в стаята ми тихо около половин час преди това. Любихме се бурно, но това не беше любов — беше си чиста похот. На Лорета наистина не можеше да се устои, но мисълта, че няма как да й имам доверие не ме напускаше нито за миг.
Продължавахме да лежим. Часовникът тиктакаше. Постепенно дишането ни се успокои. Посегнах, за да взема цигара.
— Искаш ли?
— Да.
Запалих две цигари и й подадох едната. Зачудих се кога смята да си върви. След това бурно преживяване ми се спеше.
— Ти си прекрасен любовник, Джери.
— Ти също.
Трябваше ли този банален разговор да продължава още дълго?
Тя остана мълчалива известно време и накрая подхвана:
— Дюран е много доволен от теб. Каза, че с телефонния разговор си се справил фантастично.
— Затова ми се плаща — отговорих аз и затворих очи. Защо ли не си тръгва?
— Джон е много, много по-зле — продължи Лорета. — Днес го видях. Дори не можа да ме познае.
— Това наистина е ужасно.
— Да. Ужасно е. — Последва още една пауза и след това: — Трябва да знаеш истината за майка му. Огънчето на цигарата й светеше в тъмнината. Наострих уши.
— За майка му?
— Ти си я видял. Тя организира отвличането ти. Знаеш, че е безмилостна и опасна.
Знаех ли наистина? Е, може би. Спомних си приказките й за моя талант, за това, как успя да ме заблуди и упои.
— Бива си я — казах аз.
— Тя мисли само за пари, Джери. Изобщо не се интересува какво става със сина й. Интересуват я единствено парите му. Живее в Сан Франциско и никога не идва тук, за да го види. Не ще и да знае дали състоянието му се подобрява или влошава. Иска само да знае кога ще умре. Когато това стане, тя ще оглави корпорацията и ще наследи цялото му богатство. Нейният бог са парите, Джери. Очаква смъртта на сина си с нетърпение.
Наострих уши още повече.
— Ти си негова жена — отбелязах аз. — Майка му ще получи само това, което той й е оставил в завещанието си. Не може да завещае всичко на нея. Като негова жена, ти си защитена от закона.
Тя се обърна, за да угаси цигарата. Имаше дълъг, красив гръб. Аз не пропуснах да забележа това чувствено движение и още повече наострих уши.
Лорета отново легна по гръб и каза:
— Има два големи проблема. Първият е, че Джон не е направил завещание.
Замислих се над последното. Трудно можеше да се повярва, че човек като Джон Мерил Фергюсън не се е сетил да напише завещанието си, но пък от друга страна, на този свят има достатъчно хора, които си мислят, че никога няма да умрат.
— Като негова жена ти си защитена от закона — настоях аз. — Вероятно ще има някои затруднения от правно естество, но адвокатите ти ще се справят. Както и да е, нима е станало твърде късно? Не можеш ли да го убедиш да напише завещанието си сега?
— Безнадеждно е. Той дори не може да ме разпознае. По цял ден седи и гледа с блуждаещ поглед.
— А какъв е вторият проблем? Тя закри гърдите си с ръце и затвори очи.
— Мога ли да ти вярвам, Джери? Ние сме любовници. Любовниците трябва да си имат доверие.
Къде бях чувал тази плява? Може би в някакъв скапан филм, в който съм участвал?
— Ако това, което искаш да ми кажеш трябва да остане между нас, ще остане — казах аз внимателно.
— Благодаря ти, Джери. Ти си единственият, на когото мога да кажа това и единственият, на когото мога да се доверя.
— Добре, какъв е вторият проблем?
— Аз не съм негова жена.
Това наистина ме накара да подскоча.
— Какви ги дрънкаш?
Аз изпълзях от леглото и облякох късия си халат. Запалих една от лампите. Втренчих се в нея, както лежеше на кревата, сякаш беше снимка от корицата на „Плейбой“.
— Не си негова жена?
— Не съм негова жена. Ела и седни тук, Джери. Остави ме да ти разкажа.
Това беше нещо, което трябваше да знам, така че седнах до нея и я оставих да вземе ръката ми в своята.
— Да не би да искаш да кажеш, че той не е женен?
— Не, не е женен.
Пръстите й се плъзнаха нагоре по ръката ми. Защо си помислих за паешки крака?
— Срещнахме се преди две години. Джон беше в Лас Вегас заради някаква сделка. Имаше нужда от жена. Мацо дойде при мен и ме нае. Тогава бях в шоубизнеса. Та кой би се отказал от леглото на най-богатия човек в света? Джон не беше така добър като теб, Джери, но си допаднахме. Предложи ми да се оженим. Беше искрен, но имаше толкова много работа, че не остана време, за да организираме пищната церемония, която искаше той. След това се появиха симптомите на тази ужасна болест. Непрекъснато казваше, че веднага щом приключи със сделката, ще се оженим и ще заминем на околосветско пътешествие. Доведе ме тук и каза на всички — на Дюран, на майка си, на персонала, че съм негова жена и че сме сключили брак тайно. Приеха ме и още ме приемат като негова жена, но в действителност не съм. Не престанах да го карам, дори да го моля да узаконим връзката си, но вече болестта беше твърде напреднала и той само обещаваше без да предприеме нищо. — Лорета ме погледна. — Ето това е, Джери. Ако той умре, животът, който водя сега, ще приключи. Майка му ме ненавижда. Подозира, че не сме женени. Тя е една алчна, порочна стара жена и когато Джон умре, за нея няма да е никакъв проблем да докаже, че никога не сме били женени. — Тя се втренчи в тавана. — Целият този лукс, всичките тези цари ще ми бъдат отнети. Не зная какво ще стане с мен в такъв случай. Това е всичко, Джери. И те моля за помощ.