Виждах опасността.
— Чакай малко — казах й. — Даваш ли си сметка, че можеш да станеш обект на шантаж? Този свещеник и двамата негри един ден могат да дойдат при теб и да започнат да те изнудват.
Тя се усмихна. Дотогава не бях виждал такава ледена и зла усмивка.
— Никой не може да изнудва един Фергюсън, Джери.
Отново си припомних Лари Едуардс и Чарлс Дювайн. Изведнъж ме обзе зловещата увереност, че свещеникът и двамата бедни негри също ще претърпят някоя злополука.
— И след това остава още едно важно нещо, което трябва да направиш — продължи тя. — Завещанието. Само един подпис.
— Завещанието?
— Разбира се. Когато Джон се ожени за мен преди две години, реши да ми остави цялото си състояние.
— Но нали каза, че не е направил завещание?
— Той не, но аз съм направила. Имам напълно законно, неоспоримо завещание. Трябва само да му сложиш един подпис. — Отново злата усмивка. — Фалшивият подпис, Джери.
Опитах се да се уловя за сламка.
— Завещанието се оформя в присъствието на свидетели.
Тя махна нетърпеливо с ръка.
— Когато преди две години се оженихме с Джон, двамата бедни негри станаха свидетели и на завещанието му. Разполагам с подписите им. Погрижила съм се за всичко.
Аз продължих да я гледам изумено.
— За съдействието ти и за мълчанието ти в бъдеще, съм готова да ти платя два милиона долара. Какво ще кажеш?
— Ти нямаш толкова пари — отвърнах аз пресипнало.
Тя отново се усмихна зло.
— Но ще имам. Ще трябва да почакаме, докато Джон умре, но не се безпокой. Струва си да се почака за два милиона, нали? Той може да умре след месец. Казах ти, че състоянието му се влошава с дни.
А нима в сметките й влизаше да убие Джон Мерил Фергюсън? Като гледах злата й усмивка, бях сигурен, че е така. Освен това, бях сигурен, че никога няма да ми даде два милиона долара. Веднъж щом се сдобиеше с фалшивите подписи, аз щях да престана да съществувам. Трябваше да печеля време.
— Ами Дюран? Той знае ли какво си намислила?
— Не се безпокой за Дюран. Той трябва да се грижи за собственото си бъдеще. Ще отиде натам, накъдето задуха вятърът.
— Ами майката на Фергюсън?
— След като веднъж докажа, че съм жена на Джон, тя няма да може да направи каквото и да било. Не се притеснявай за това. Питам те, готов ли си да ми помогнеш срещу два милиона долара? — Гласът й беше като стомана.
Понеже знаех, че се намирам в капан, от който не виждах никакъв изход и не си правех илюзии, че ако откажа, ще оцелея, отговорих:
— Можеш да разчиташ на мен.
Тя ме погледна изпитателно, теменужените й очи заблестяха, усмихна се, стана и излезе.
Четири часа по-късно, когато Мацо докара количката със закуската, аз все още седях на стола.
— Добре ли спа? — попита ме той, наля ми кафе и се усмихна лукаво.
Не си направих труда да му отговоря. Погледнах купчината пържени яйца със салам. Стомахът ми се сви.
— Не искам да ям — казах аз и посегнах към чашата с кафе.
На подноса лежеше шестата разписка за хиляда долара.
— Забогатяваш — отбеляза Мацо. — Хубава купчинка се трупа на твое име в банката.
Дали не долових в гласа му подигравателна нотка? Взех разписката и я мушнах в джоба си.
— Пак ни чака тежък ден, мистър Фергюсън — каза Мацо. — И днес ще ходим в офиса. Веднага след закуска.
Отиде си.
През четирите часа преди зазоряване мислих много. Обещанието на Лорета да ми даде два милиона долара не ми направи никакво впечатление. Бях сигурен, така както бях сигурен, че съм затворник в тази къща, че никога няма да видя подобна сума. Застанах до прозореца и погледнах навън към градината. Забелязах да се движат две тъмни фигури. След това отидох до прозореца в спалнята и погледнах към плувния басейн. До него стояха още две тъмни фигури.
Охраняваха ме доста старателно. Върнах се във всекидневната и напразно започнах да търся начин да избягам.
Сега, докато отпивах кафето, в главата ми се зароди една друга смущаваща мисъл, може би събудена от леката подигравателна нотка в гласа на Мацо.
Откъде бях толкова сигурен, че на мое име в банката наистина постъпват тези пари? Извадих разписката и я погледнах.
Пишеше, че сумата от хиляда долара, внесена по сметка номер 445990, следва да се изплати на мистър Джери Стивънс.
Спомних си, че и друг път в миналото бях получавал подобни разписки. Те имаха подпис и печат от банката. На тази нямаше печат, но имаше подпис.
Може би се притеснявах без нужда, но все пак трябваше да съм сигурен. Ако тези шест разписки бяха фалшиви, значи наистина не ми оставаше да живея много.
Трябваше да разбера.
Днес щях да ходя в офиса. Спомних си за Соня Малкълм. Тя би могла да стане спасителната ми връзка със света.