Замислих се за Лорета. Утре Дюран щеше да замине за Вашингтон. Тя ми каза, че веднага щом той тръгне, при мен ще дойде пенсиониран свещеник с брачно свидетелство, което трябваше да подпиша.
Ако го подпиша заедно със завещанието, щяла да ми плати два милиона долара. Дори и за миг не бях повярвал на тази глупава, покварена лъжкиня. Бях се съгласил единствено защото помнех какво стана с Лари Едуардс и Чарлс Дювайн. Но пък от друга страна както Лорета, така и Дюран зависеха твърде много от мен, за да могат да ме премахнат.
Без мен бяха загубени!
Какъв кураж ми вдъхна тази мисъл!
„Просто трябва да откажеш да подписваш повече каквото и да било. Държиш ги в ръцете си. Това е достатъчно…“
Вратата се отвори и Мацо избута количката в стаята.
— Ето обяда, мистър Фергюсън. Според поръчката.
Той нареди масата, а аз го наблюдавах. Чувствах се добре. Все още имаше много неща, които да премисля, но за първи път от отвличането ми насам, в края на този ужасен тунел виждах светлинка.
— Заповядайте, мистър Фергюсън — каза Мацо и сложи порцията на масата. — Ще отида да похапна и аз, а след това ще поиграем тенис. След час и половина. Става ли?
Нахраних се с апетит. Забравих страховете си напълно. Довечера Лорета щеше да дойде в стаята ми. Щяхме да разкрием картите си за първи път. Очакваше я голяма изненада и не можеше да я избегне по никакъв начин.
Почувствах се много добре и спечелих осем гейма в три сета. Удрях топката с всички сили и виждах изненаданата физиономия на Мацо, когато тя профучаваше покрай него. Накарах го доста да се изпоти.
След като приключихме и се приближихме до мрежата, плувнали в пот, той ми се ухили:
— Страхотен си! Не съм играл така от години!
— Тепърва има да те бия — отговорих аз и отидох да взема дрехата си. Спомних си какво ми каза Лорета — че Джон Мерил Фергюсън е затворен с болногледача си в лявото крило на къщата.
Погледнах натам. На горния етаж на огромната къща имаше три големи прозореца, на които бяха поставени железни решетки. Железни решетки? Затвор? Нима Джон Мерил Фергюсън беше затворник? Спомних си думите на Мацо: „На всички им се ще да е зле, само че…“ Нима се бях добрал до нещо?
— Хайде да вземем душ — прекъсна мислите ми Мацо и понесе тенис ракетите.
Докато се отдалечавахме от корта, умът ми не преставаше да работи. Ами ако Джон Мерил Фергюсън не беше болен? Ако са го затворили в къщата, за да могат Дюран и мисис Хариет да сложат ръка на богатството му?
Може би историята за странното му заболяване, разказана ми от Лорета, беше само поредната лъжа, с която искаха да ми дадат някакво обяснение за наемането ми. Защо да държат един безпомощен човек, жив труп, заключен зад решетки?
Стигнахме до входа на къщата и аз изведнъж се заковах на мястото си.
На най-горното стъпало стоеше малък бял пудел.
Когато се събличах в спалнята, за да взема душ, Мацо показа глава през вратата и каза:
— По-бързо. Старата дама иска да те види. Видях, че имаше разтревожен вид.
— Мисис Хариет ли?
— Да. Току-що е пристигнала. Побързай. Изкъпах се набързо, а когато излязох. Мацо вече беше извадил чиста риза с отворена яка и ленени панталони.
— Защо е дошла? — попитах аз, докато се обличах.
— Откъде да знам? Дошла е, така че внимавай.
— Да слагам ли маската?
— Не. Ще бъде тук всеки момент. Иди в другата стая и я чакай.
Обух сандалите си и отидох във всекидневната. Разтревоженият, смутен вид на Мацо се оказа заразителен. Аз също започнах да се безпокоя. Защо беше дошла тази старица и какво искаше от мен?
Почаках не повече от няколко минути, след това вратата се отвори и влезе мисис Хариет с пудела в ръце.
— Изненадан ли си, че ме виждаш отново? — попита тя усмихнато и спря на прага.
— Да. Приятно — отвърнах й с широката, чаровна усмивка, която използвах във филмите.
— Е — каза тя, взе стол и седна, — чувам какви ли не хубави неща за теб, Джери. Мистър Дюран е много доволен.
Аз се отпуснах малко и също седнах.
— Затова ми се плаща — отговорих.
— Още малко остава — каза мисис Хариет и ме изгледа все още усмихната. — Остава да подпишеш още няколко документа и да се появиш в корпорацията два-три пъти. След това ще можеш да се върнеш в Холивуд и да продължиш талантливата си кариера на актьор.