Кой беше наредил Лари Едуардс и Чарлс Дювайн да бъдат убити? Мисис Хариет? Лорета? Замислих се и реших, че е старицата, заедно с Дюран. С парите, които имаха на разположение, за тях не би представлявало никакъв проблем да наемат убийци и да инсценират злополука. Може би в края на краищата Мацо не беше убиец, за какъвто го смятах.
Изпитвах известна надежда той да не застане срещу мен. Макар и звяр, ако се отнасях с него внимателно, бих могъл дори да го привлека на моя страна.
Оставаше Джон Мерил Фергюсън. Наистина ли беше жив вегетиращ труп или беше затворник в собствената си къща? Спомних си железните решетки на прозорците. Моят апартамент беше в дясното крило на къщата. Разстоянието между двете крила беше значително. Изпитах желание да отида до затвора му. Може би щях да имам шанс дори да видя самия затворник? Вечер не ме заключваха отвън, но навсякъде в къщата имаше охрана. Дали бих могъл да изляза от стаята си и да стигна до лявото крило, без да ме забележат?
Тъкмо мислех за това, когато безшумно като призрак, през вратата се промъкна Лорета.
Тя затвори след себе си и се вгледа в мен.
— Защо не спиш?
Беше с пеньоар, а краката й бяха голи. Лицето й беше бледо, а под очите й имаше тъмни кръгове. Часовникът показваше малко след 1,00.
— Чаках те — казах аз, без да помръдна. Тя седна на стола срещу мен и попита:
— Какво искаше да ти каже старата кучка?
Аз се вгледах в лицето й. Видях, че едва успява да овладее обхваналия я гняв.
— Нищо съществено. Каза ми, че е доволна от начина по който се справям досега.
— И само толкова? Не каза ли нещо за мен?
— Не, нищо.
— Това копеле Дюран! — Лорета се стремеше да говори тихо, но от яд гласът й трепереше. — Той й е казал да дойде! Искал е тя да ме наблюдава, докато го няма! Трябва да се обадя на свещеника да не идва. Трябваше да пристигне утре. Не може да дойде, докато тази стара кучка е тук!
Аз не казах нищо.
— Не знам кога пак ще имам такава възможност — продължи тя, сякаш говореше сама на себе си. — Когато Дюран е тук, винаги ме държи под око. Какво да правя?
Аз пак не казах нищо.
Тя ме изгледа кръвнишки.
— Не стой като препариран! Обеща да ми помогнеш! Трябва да имам доказателство, че съм омъжена за Джон.
— Тук съм, за да правя каквото ми кажат — отговорих аз. — Така че те слушам.
— Ако искаш да спечелиш два милиона долара, ще трябва да вложиш повече усилия за това! — възкликна тя ядосано.
— Можеш ли да разчиташ на Мацо? Тя придоби уплашен вид.
— Разбира се. Какво общо има той с това?
— Сигурна ли си? Сигурна ли си, че няма да те издаде на мисис Хариет?
На устните й се появи коварна усмивка.
— Някога може би щеше да го направи. Сега вече не. Нямаше нужда да ми обяснява какво иска да каже.
Предположих, че е успяла да прелъсти и Мацо. Да го накара да захапе въдицата й, както си мислеше, че съм я захапал аз.
Изведнъж ми стана противна.
— Нека да помисля — казах аз с безизразно лице. — Може би с помощта на Мацо ще намерим някакво разрешение.
Тя ме погледна подозрително.
— Няма да има голяма полза от него. В главата си няма капка ум.
Това ми беше известно, но имах нужда от време и затова казах:
— Може и да има полза. Трябва да помисля малко.
— Не е достатъчно само да мислиш! Както и да е, остава завещанието. Говорих със свещеника и той ще го изпрати, подписано от двамата свидетели. Трябва да го получа утре. Утре вечер ще ти го донеса, за да го подпишеш.
— Без брачното свидетелство завещанието е безполезно — отвърнах аз. Разбира се, нямах никакво намерение да фалшифицирам подписа на Джон Мерил Фергюсън, за да дам в ръцете на тази зла жена право на претенции над богатството му.
Изведнъж забелязах злата й усмивка.
— Естествено! Ето го решението! Сега разбирам защо каза, че ще търсим помощта на Мацо.
Изтръпнах.
— Защо, според теб?
— Идеята е страхотна, Джери! Но, разбира се! Ти си мислел, че ще се ужася от нея.
Гледах я с увиснала челюст, но по гръбначния ми стълб пълзеше студенина.
— Да се ужася? — Тя се засмя тихо. — Не, не съм ужасена, Джери. Колко често съм си мечтала тази стара кучка да умре! Разбира се! Мацо! Сигурна бях, че ще намериш изход.
„Боже мой! — мислех си аз. — Какво, по дяволите, дрънка тази жена!“
— Решение? Не разбирам. — Гласът ми беше пресипнал.
И отново се появи малката зла усмивка.
— Мацо ще направи всичко за мен. Когато тази стара кучка заспи, той ще се промъкне в стаята й, и ще я удуши с възглавницата. Ще се отърва от нея. Ще остане само Дюран, но аз знам как да се справя с него. — Тя стана. — Благодаря ти, Джери! Няма да съжаляваш за това. Ще получиш двата си милиона. Заслужаваш ги.