Мацо застана на прага и ме погледна въпросително.
— Търсиш ли нещо? — попита той, пронизвайки ме с поглед.
— Не можах да заспя, Мацо — отговорих аз. — Излязох да поогледам наоколо.
Той се ухили.
— Като че ли си се нагласил да отидеш да спортуваш, а? — каза той и огледа костюма ми. — Не става сега. Какво ще кажеш за утре?
— Добре, Мацо — отговорих аз. — Утре. Той кимна и се отмести настрана.
— Ще си легнеш ли? Ако не можеш да заспиш, мога да ти дам хапче. Какво ще кажеш? Мога да ви дам каквото поискате, мистър Фергюсън — добави той високо.
Изоставих намерението си. Пазачът във вестибюла, Мацо и увереността, че на входната врата също има алармена инсталация ме убедиха, че е безпредметно да се опитвам да избягам по този начин. Поне бях научил нещо. От тази къща нямаше да мога да се измъкна лесно.
— Ще си легна — казах аз, преминах покрай Мацо и тръгнах нагоре по стълбите към апартамента си, без да обръщам внимание на пазача, който се беше втренчил в мен.
Мацо ме последва.
— Какво става с теб? — попита той, когато затвори след себе си вратата на всекидневната. — Мислиш си, че можеш да излезеш оттук? Всички изходи са с инсталация! Дори и аз не мога да изляза оттук през нощта!
Аз му се ухилих тъжно.
— Струваше си да опитам.
— Какво ти става, дявол да го вземе? — продължи той. — Плащат ти повече от добре. Защо искаш да се махнеш?
Погледнах го.
Наистина ли беше толкова безмозъчен?
— Добре, Мацо, върви да си лягаш. Съжалявам, че те събудих.
Влязох в спалнята.
Чух как вратата се затваря. Изчаках малко, отидох до нея и натиснах внимателно дръжката. Бях заключен отвън.
Мацо докара количката със закуската към 9,15 часа.
Бях успял да поспя час-два, но преди това бях мислил много. Нямах никакво време. Беше повече от вероятно да не успея да избягам. Къщата се охраняваше твърде добре — не виждах как бих могъл да го направя.
Ами ако Лорета наистина успееше да убеди Мацо да убие мисис Хариет? От жена като нея можеше да се очаква всичко. Трябваше да предупредя мисис Хариет. Трябваше да й кажа, че Лорета не е омъжена за сина й, че се опитва да ме накара да фалшифицирам брачното свидетелство и завещанието. Трябваше да й кажа, да се пази от Мацо.
А какво щеше да ми се случи, след като я предупредя за намеренията на Лорета? Все още държах в ръката си главния коз — можех да откажа да подпиша останалите документи. След това, докато трескаво се въртях и мятах в мрака, се замислих за Дюран. Би ли могъл да ме принуди да подпиша тези документи? Да ме принуди със сила? Спомних си разказите на баща ми, който беше воювал през Втората световна война. За това, как са били измъчвани чуждите агенти и как и най-непреклонните от тях са били пречупвани и заставяни да говорят. Бях сигурен, че Дюран би направил всичко възможно, за да ме принуди да подпиша последните документи, освен да ме убие. Дали този мой коз всъщност беше толкова силен? Най-накрая успях да заспя и ме събуди Мацо със закуската.
— Зле ли се чувстваш? — попита той. — Нищо не може да те ободри така, както малко водка с доматен сок.
— Само кафе, Мацо.
— Искаш ли да потичаме из имението? — ухили се той.
— Не. Кажи на мисис Хариет, че искам да говоря с нея.
Малките му очички трепнаха.
— За какво ти е? — гласът му стана рязък.
— Кажи й.
Аз се измъкнах от леглото и влязох в банята. Взех набързо душ, избръснах се и се върнах в спалнята. Мацо си беше отишъл.
Изпих кафето, без да докосна пържените яйца, изпуших една цигара и се облякох. По това време вече наближаваше 10 часът. Влязох във всекидневната и заварих Мацо да седи на едно кресло и да гледа тавана.
— Каза ли на мисис Хариет? — попитах го аз.
— Твърде рано е за нея — отговори той и посочи един от телефоните на бюрото. — Този работи. Можеш да се обадиш в банката.
Взех номера на „Чейс Нашънъл Банк“ от една от разписките за хиляда долара. Седнах зад бюрото, вдигнах слушалката и набрах. Докато чаках да ми отговорят, започнах да мисля отново. Дали да не им кажа да предупредят полицията? Може би трябва да се разкрещя за помощ? Мацо стана, приближи се до мен и тези мисли излетяха от главата ми.
— Внимавай. Ще говориш само по същество, нали? Обади се женски глас и аз казах:
— Искам да проверя дали във вашата банка има сметка на името на Джери Стивънс.
— Момент, моля.
След това се обади мъжки глас.
— Казвам се Джери Стивънс. Искам да проверя дали на мое име е открита банкова сметка при вас и дали в нея е внесена сумата от седем хиляди долара.