— Един момент, мистър Стивънс. Последва дълга пауза, след което гласът каза:
— Да, мистър Стивънс. Сумата от седем хиляди долара е внесена в сметката ви вчера, с банков превод. Всичко е наред.
— Благодаря ви — отговорих аз. — А кой… Голямата ръка на Мацо прекъсна линията.
— Това е всичко — каза той. — Сега доволен ли си? Е, поне бях сигурен, че на мое име в банката има седем хиляди долара, които щяха да ме чакат, ако някога успея да се измъкна от този кошмар.
— Доволен съм — отговорих аз. — А сега искам да говоря с мисис Хариет.
— Да, чух вече — ухили се Мацо. — Ще говориш с нея. Тя вече не е млада и става късно, но ще говориш. Ще го уредя. Какво ще кажеш да се поразкършим малко?
— Не точно сега. Ще почакам.
— Добре — сви рамене Мацо. — Искаш ли нещо специално за обяд?
— Искам да говоря с мисис Хариет! — почти изкрещях в отговор. — По дяволите скапания обяд!
— Успокой се. Ще поговоря с готвача. — Мацо отиде до спалнята и изкара количката. — Само се успокой, става ли?
Той излезе и затвори вратата след себе си. Чух превъртането на ключа.
Мисис Хариет влезе във всекидневната ми след час, с пудела в ръце. Беше облечена с черен костюм с панталон, с тъмночервена яка и маншети. Едно копче с блестящ диамант украсяваше ансамбъла.
— Добро утро, Джери, скъпи — поздрави тя с усмивка. — Мацо ми каза, че си искал да говориш с мен. — Отиде до един стол и седна. — Надявам се, че си удовлетворен. Надявам се, че вече всичко е наред. Разбрах, че си се обаждал в банката. Вече си убеден, че обещаните ти пари са внесени, нали? Седнах срещу нея.
— Парите, които трябваше да получа, са внесени едва вчера. Бяха ми обещани по хиляда долара на ден. Те бяха внесени в банката, единствено защото вчера ви предупредих, че ще престана да ви се подчинявам. Това не ми вдъхва увереност, мисис Хариет.
Тя се засмя весело.
— Скъпи Джери! Ти наистина нищо не разбираш от финанси, нали? Нека ти обясня. Да внасям в банката по хиляда долара всеки ден би било чиста загуба за мен. Парите печелят пари. Дори и хиляда долара носят печалба. Не много, но капка по капка става вир. Щяхме да ти платим цялата сума наведнъж, когато всичко свърши. Можеш да ми вярваш. Семейство Фергюсън винаги държи на обещанията си. Както и да е. Няма защо да се безпокоиш. Щом толкова държиш, всеки ден, докато си тук, в банковата ти сметка ще бъдат внасяни по хиляда долара. В края на седмицата ще можеш да се обадиш отново, за да се увериш. — Тя започна да си играе с ухото на пудела. — Доволен ли си сега?
Нямаше какво да кажа. Свих рамене.
— Радвам се, че си доволен. — Тя продължаваше да се усмихва. — Мацо ми каза, че си се опитал да избягаш. Не беше ли това доста глупава постъпка от твоя страна? Може би е някаква неочаквана реакция на нервна почва? — Малките й тъмни очи изведнъж ме погледнаха ледено. — Няма да се опитваш да го направиш отново, нали?
— Ако мога, ще го направя — отговорих аз. — Не обещавам нищо.
— Скъпи Джери! Колко жалко! Защо искаш да си отидеш, когато печелиш толкова много пари?
— Поисках да говоря с вас, защото Лорета възнамерява да ви убие.
Тя повдигна вежди.
— Мислиш ли?
— Мисис Хариет! Тази къща е кошмарна! Лорета ми каза, че смята да накара Мацо да се промъкне в стаята ви докато спите и да ви удуши с възглавница. Каза ми още, че го е прелъстила и че може да го накара да направи всичко, което си пожелае. Чудно ли ви е още защо искам да се махна от това проклето място? Казвам ви, че могат да ви убият и освен това не е изключено след това да прехвърлят всичко на моята глава!
— Колко мило от твоя страна, Джери! Колко мило е, че си помислил за мен! — Пръстите й продължаваха да си играят с ухото на пудела.
— Разбрахте ли какво ви казах? — попитах аз.
— Разбира се, Джери, скъпи. И какво още ти наговори Ета?
Втренчих се в нея. Бях си въобразил, че когато й кажа за намеренията на Лорета, тя ще реагира, макар и да не знаех точно как, само че мисис Хариет седеше пред мен напълно спокойна и не преставаше да гали пудела си.
— И двете с Лорета ли сте побъркани? — избухнах аз. — Мисис Хариет, могат да се опитат да ви убият всеки момент!
Тя се разсмя весело и смехът й застърга по нервите ми.
— Милият Джери! Високо ценя лоялността ти! Но нищо такова няма да се случи. Моля те, не се безпокой за това.
Започнах да се потя.
— Много добре. Предупредих ви! Щом смятате, че нищо няма да се случи, ваша си работа! Аз ви казах.
— Разбира се, Джери, скъпи! Много мило от твоя страна. А Ета каза ли ти случайно, че синът ми е болен?
Ръцете ми започнаха да се свиват и отпускат.