— Каза ми. Каза ми, че е в лявото крило на къщата и че за него се грижи болногледач.
— Предполагам, освен това ти е казала, че не е женена за сина ми.
Погледнах я с увиснала челюст.
— Знаете и това?
— Каза ти го, нали?
— Да.
Мисис Хариет отново се разсмя весело.
— А каза ли ти, че е повикала един свещеник, който трябва да донесе подправен брачен регистър? И че ти трябва да го подпишеш от името на сина ми?
— Значи знаете всичко? И за завещанието?
— Разбира се! Милият Джери! Кой знае колко си се притеснявал! Ти се справяш чудесно със задачата си. Ти си идеалният двойник на сина ми, но, уверявам те, той е извън страната. И си толкова лоялен към мен! Ще бъда съвсем откровена с теб, Джери. — Тя се наведе напред и потупа коляното ми. — Ще ти кажа горчивата истина, но при пълна дискретност от твоя страна. Боя се, че мистър Дюран няма да одобри това, но няма значение. Ти имаш право да знаеш истината.
Аз продължих да я гледам изумено.
— Джери, скъпи, трябва да ми обещаеш, че няма да казваш на никого това, което ще чуеш. — Очите й се впиха в моите. — Обещаваш ли?
Трябваше да науча. Положението, в което се намирах, можеше да ме побърка.
— Да, обещавам — отговорих аз и зачаках.
— Радвам се, Джери. Виждаш ли, всичко това вече се е случвало. Ета разказа съвсем същото на Лари Едуардс и той, също така обезпокоен, както и ти, дойде при мен. Предполагам, че и на теб е предложила два милиона долара, за да фалшифицираш подписа на сина ми? — Мисис Хариет кимна. — Да, разбира се, че го е направила. На Лари беше предложила същото. Опитах се да го успокоя, но той повече не искаше да ни сътрудничи. — Тя ме погледна втренчено. — Платих му и си замина. — Мисис Хариет поклати тъжно глава. — Толкова симпатичен млад човек! Жалко, че му се случи онази ужасна катастрофа.
Устата ми пресъхна. Заплахата беше съвсем неприкрита.
— Предполагам, че се тревожиш и недоумяваш, Джери — продължи тя. — Разбира се, че Ета е съпруга на сина ми. Ожениха се преди две години. Не те принуждавам да ми вярваш, ще ти представя доказателства.
Мисис Хариет пусна пудела на пода, отиде до един от шкафовете и го отвори. Върна се с голям плик.
— Виж сам. Това са снимките от сватбата им. Беше доста голямо събитие. — И тя остави плика на коленете ми.
Извадих няколко снимки. Лорета, сияеща от щастие, с бяла булчинска рокля и воал, хванала за ръка Джон Мерил Фергюсън. Около тях имаше и други хора — мисис Хариет, Дюран, няколко физиономии, които не ми говореха нищо. Прегледах и останалите снимки — Лорета разрязва сватбената торта, тя и Джон Мерил Фергюсън вдигат наздравица с шампанско и така нататък.
Мушнах снимките обратно в плика и погледнах мисис Хариет.
— Тогава защо тя ми каза, че не е женена за сина ви? — попитах аз с неуверен глас.
— Това, разбира се, е тайната, която със сина ми внимателно крием от близо година — отговори мисис Хариет тихо. — Имаме нужда от съдействието ти, Джери. Ти ми демонстрира лоялността си. Трябва да научиш истината. Обеща ми да не казваш тези неща на никого, след като си тръгнеш оттук. Вярвам на обещанието ти. — Тя протегна ръка и пак ме потупа по коляното. — Лорета е душевно болна.
Това не ме изненада. Вече предполагах нещо подобно.
— Значи всички тези приказки, че не са женени, че синът ви е болен, че ще накара Мацо да ви убие, са били приказки на побъркан човек?
— Разбира се, Джери, скъпи! Мацо никога не би помислил да направи подобно нещо! Аз му имам пълно доверие!
— Тя каза, че го е прелъстила. Отново веселият смях.
— Горката Ета вечно страда от сексуални фантазии. Тя прелъсти горкия Лари. — Мисис Хариет ме погледна лукаво. — Предполагам, че и теб, Джери. Мога да разбера това. Мъжете я намират много привлекателна. Но не и Мацо, горкият. Неговата мъжественост, нека се изразя така, пострада във виетнамската война. Той не може да спи с жени.
Беше ми необходимо известно време докато осъзная какво ми казва, след това попитах:
— Значи синът ви не е заключен с болногледач зад решетките в лявото крило?
— О, ти си забелязал тези прозорци? Понякога се налага за по-голяма безопасност да затваряме Ета. Да, там наистина има болногледач. Решетките поставихме заради безопасността й. Веднъж едва не се хвърли през прозореца. Заболяването й е доста особено. — Мисис Хариет замълча, за да издаде някакви гукащи звуци, адресирани към кучето и продължи: — Всичко започна със спонтанния й аборт. И двамата със сина ми копнееха да имат дете. Тя забременя, но не можа да го износи… Беше момченце… От този момент сякаш рухна. Започна да си въобразява разни неща. Забелязахме, че когато луната е пълна, състоянието й се влошава особено и че се налага да я държим затворена. След като мине пълнолунието се оправя и става достатъчно разумна, за да води нормален живот. Аз винаги идвам тук, когато има пълнолуние и Джон не си е у дома. След няколко дни отново ще има пълнолуние и изглежда ще се наложи да я затворим. Консултирали сме се с най-големите специалисти — при пълна дискретност, разбира се, но никой не е в състояние да направи каквото и да било. — Тя се облегна назад и отново започна да си играе с пудела. — Това е, Джери. Сега знаеш трагичната ни тайна. Синът ми не желае никой да знае за Ета. Той я обожава. Моля те да бъдеш търпелив и да продължиш да ни сътрудничиш както досега. Още малко остана.