Замислих се за Дари Едуардс. Изглежда наистина беше пожелал да се махне, беше отказал да прави каквото искат от него и го беше сполетяла фаталната злополука. Това не биваше да се случи с мен!
— Благодаря за доверието, мисис Хариет — казах аз с искрен глас. — Сега, след като знам фактите, разбира се, можете да разчитате на мен както досега. Тя ми се усмихна лъчезарно.
— Радвам се. А и ти няма да съжаляваш за решението си. Не обръщай никакво внимание на приказките на горката Ета. Бъди мил с нея. Обещай й да направиш каквото поиска от теб. През следващите няколко дни фантазията й ще става все по-богата и по-богата. — Мисис Хариет стана. — Не забравяй, Джери, скъпи, Джон има огромно влияние. Нашето семейство винаги се отблагодарява щедро на тези, които му оказват помощ. — Тя отиде до вратата. — Приятен обяд. Поръчай на Мацо каквото си пожелаеш.
Мисис Хариет отвори вратата, огледа ме още веднъж с малките си тъмни очички и добави:
— Желая ти приятен ден. И излезе.
След лекия обяд Мацо предложи да поиграем тенис.
Не можех да остана в стаята през целия слънчев следобед и се съгласих, но не бях в добро настроение. В резултат Мацо с лекота ме би три сета подред.
Когато си тръгвахме от корта, той ме погледна замислено и попита:
— Нещо тормози ли те? Днес игра много лошо.
— Не съм в настроение — отговорих аз. — Кажи ми, Мацо, бил ли си във Виетнам?
— Кой? Аз? — Той се засмя презрително. — Шефът дръпна някои конци и ме отърва. Всички слушат какво казва шефа. Като негов бодигард бях прекалено важен, за да ме изпратят да пърдя във Виетнам. — Той замълча и ме погледна. — Защо питаш?
— Просто така. Аз съм бил там.
— Не, аз не съм. Онази бъркотия беше само за леваците.
Прибрах се, за да взема душ. След като се облякох, отидох във всекидневната и седнах.
Мисис Хариет ме беше излъгала, че Мацо е бил раняван във Виетнам и вече не може да спи с жени. Защо? След като ме беше излъгала за него, беше ли ме излъгала и за Лорета? Възможно ли беше тези сватбени снимки да са подправени? Да се направи фотомонтаж не е никак трудно. Отидох до шкафа, от който ги беше извадила и го отворих, но вътре имаше само празни рафтове. Много добре помнех, че след като ги разгледах, ги сложих на бюрото. Някой ги беше прибрал докато съм бил навън, за да играя тенис с Мацо.
Върнах се на стола. На кого да вярвам?
Джон Мерил Фергюсън ли се намираше зад решетките в лявото крило или те наистина бяха предназначени за Лорета?
Може би и двете жени не бяха с всичкия си? Вече бях убеден, че няма да мога да избягам през нощта. Денем можех да се разхождам из имението с Мацо. Отидох до прозореца и погледнах навън към обширната ливада. Двете горили бяха на мястото си. Отидох в спалнята и погледнах към плувния басейн. И тук сякаш не бяха мръднали. А дали нямаше още хора, скрити сред дърветата?
Знаех, че мога да просна Мацо, а след това накъде?
Имението беше оградено от четириметрова каменна стена. Можех ли да се покатеря по нея? Представих си как се опитвам и горилите приближават. Не, нямаше да успея. Върнах се до прозореца на всекидневната. Вратите на тройния гараж вляво бяха отворени. Вътре видях ролс-ройса, един кадилак и един ягуар. Спомних си голямата желязна порта на изхода. Ако се засилех с тежка и здрава кола като ролса, може би нямаше да издържи и щях да успея да се измъкна. Ако заключа вратите и вдигна прозорците, никой нямаше да може да ме спре.
Това беше начинът!
Придърпах стола до прозореца и започнах да наблюдавам гаража. Беше 17.15.
След десетина минути японецът слезе по една външна стълба от пристройката над гаража. Беше с униформените си панталони, по риза.
Бях го забравил. Той би могъл да ми създаде проблеми. Щеше ли да се наложи да се справя с него както с Мацо? Надеждата ми да се измъкна малко помръкна. Японците могат да са много опасни — бързи, ловки… Освен това знаят джудо, карате… Спомних си един шпионски филм, в който трябваше да се бия срещу японец. Той буквално ме размаза на земята и се наложи режисьорът да го укроти.