А може би, когато предприемех бягството, шофьорът нямаше да е наблизо?
Замислих се дали ще намеря ключа в стартера. Ако не, бих ли могъл да запаля ролса без него? Отварянето на капака и суетенето с проводниците можеше да ме забави фатално.
Видях как японецът затвори вратите на гаража, качи се по стълбите и изчезна в пристройката.
Утре сутринта щях да кажа на Мацо, че искам да се раздвижа. Ще обиколим имението и ще стигнем до гаража.
Все още обмислях плана си, когато Мацо докара количката с вечерята.
— Пиле „Мериленд“ — обяви той. — Специално за теб.
— Говорих с мисис Хариет, Мацо — посрещнах го аз и се приближих до масата. — Тя ми каза, че Лорета е напълно побъркана. Какво мислиш по въпроса?
Мацо сложи пилето в чинията и я постави пред мен.
— Не си блъскай главата над думите на мисис Хариет. Гледай си работата, както аз гледам своята, и всичко ще е наред.
— И още нещо — продължих аз и го погледнах право в очите. — Тя ми каза, че топките ти са простреляни във Виетнам.
Мацо се втренчи в мен и лицето му изведнъж стана безизразно.
— Какво ти каза? Аз повторих.
— Колко пъти да повтарям? Изобщо не съм ходил в проклетия Виетнам! — озъби се той.
— Да, разбира се.
Започнах да се храня, а Мацо се отдалечи и продължи да ме гледа.
— Защо й е да дрънка такива неща? — мърмореше той.
— Защото Лорета ми каза, че я чукаш, Мацо. Аз пък го казах на мисис Хариет. Тя ми обясни, че изобщо не можеш да спиш с жени заради раняването във Виетнам.
— Аз? Да спя с Лорета Фергюсън? — Мацо повиши глас. — Това е пълна лъжа!
— Мацо, Лорета ми каза, че те е закачила на въдицата си и че ще те накара да убиеш мисис Хариет. Да се промъкнеш в стаята й, докато спи и да я удушиш с възглавница.
Говорех с небрежен тон. Оставих ножа и вилицата и се обърнах към него.
Мацо стоеше неподвижно и по челото му беше избила пот.
— Казвам ти това, защото имам нужда от теб като приятел. Ти също имаш нужда от мен. Лорета е достатъчно луда, за да ликвидира мисис Хариет и да обвини теб.
Имах чувството, че чувам как мозъкът му пращи. Стоеше пред мен като някаква огромна маймуна и се мъчеше да събере мислите си.
— Мацо, предупреждавам те. Тези две жени са много опасни. Като нищо ще ти лепнат обвинение в убийство, а ти няма да можеш да направиш нищо — казах аз.
Мацо се съвзе.
— Затваряй си устата! — озъби се той. — Ако продължаваш да дрънкаш такива неща, ще ти разчекна проклетата уста!
Излезе и затръшна вратата след себе си. Успях да посея семенцето на страха у него. Сигурен бях в това.
Утре щях да се опитам да избягам.
7
Прекарах безсънна нощ. Макар и да бях твърдо решен да избягам на следващата сутрин, колкото повече се замислях, толкова повече се убеждавах, че няма да успея.
Бях уверен, че ще мога да се справя с Мацо, но оставаше и японецът. Той ме безпокоеше — беше неизвестен фактор. Оставаше и проблемът с ключовете от колата. Дали шофьорът ги оставяше в ключалката на стартера? Това ми се струваше малко вероятно, но пък от друга страна наоколо имаше силна охрана и може би той смяташе, че няма кой да открадне колата точно тук.
Замислих се и за високата желязна порта на изхода. Дали пък нямаше да устои на удара с ролс-ройса?
Какво щях да правя, ако се окажеше достатъчно здрава? Въпреки тези съмнения, бях решен да опитам.
Тъкмо се бръснех, когато чух, че Мацо докарва закуската. Избръснах се, сложих си одеколон и отидох във всекидневната.
— Добро утро, Мацо — поздравих го аз. — Хайде да се поразходим тази сутрин. Ще ми се да потичам малко.
Планът ми беше да излезем да бягаме из имението и накрая да стигнем до гаража. Щях да му кажа, че никога не съм виждал двигателя на ролс-ройс и че искам да му хвърля едно око. След като влезем вътре, възнамерявах да го просна на земята, да се кача в колата, да заключа вратите отвътре и ако ключът е на мястото си, да подкарам.
— Тази сутрин ще ходиш в корпорацията — изръмжа Мацо в отговор.
Аз го изгледах изумено.
— Върнал ли се е мистър Дюран?
— Заповед на мисис Хариет. Изяж си закуската. Изведнъж гладът ми мина. Какво ми готвеха? Ако Дюран се беше върнал с последните документи за подпис, значи не ми бе останало никакво време.
Изпих кафето, хапнах една препечена филийка и оставих недокоснати пържените яйца с шунка.
Мацо влезе в спалнята. Последвах го и видях как вади от гардероба един костюм. Това беше моят костюм! Обзе ме паника.
— Няма да слагаш маската — каза Мацо. — Ще отидеш в офиса като Джери Стивънс, ясно ли е?