— Може би е малко рано, но никога не е прекалено рано за чаша шампанско.
Аз останах като вцепенен и се опитах да възвърна равновесието си, а той отвори бутилката, напълни чашите, подаде ми моята и седна срещу мен.
— Свършихте чудесна работа, мистър Стивънс — каза Фергюсън и вдигна чашата си. — Пия за ваше здраве.
Всичко това беше толкова неочаквано, че не можех да кажа и дума, но все пак успях да се овладея, колкото да вдигна чашата с трепереща ръка и да отпия.
— И през ум не ми е минавало, че някой би могъл толкова сполучливо да се преобрази в моята особа… — Той остави чашата. — Видях ваши снимки. На тенис корта, тук, седнал зад това бюро, когато влизате в сградата. Бях изумен. Имах чувството, че са снимали мен самия! Чух и записа на телефонния ви разговор с Уолтър Бърн. Гласът ви не се различава от моя!
Говореше толкова приятелски и възторжено, че подобно на повечето актьори, не можех да не реагирам на похвалите му. Започнах да се отпускам.
— Сър — отговорих аз. — Бях нает, за да свърша тази работа и се радвам, че сте доволен.
— Доволен! Това е меко казано! — Усмивката му се разшири. — Мистър Стивънс, вие ми спестихте много пари. Мистър Стивънс… По дяволите тази официалност, хайде да си говорим на „ти“. Става ли?
Аз го гледах с увиснала челюст.
Един от най-богатите и влиятелни мъже в целия свят предлагаше на мен — второстепенния, безработен актьор, да си говорим на „ти“!
А как се отрази това на самолюбието ми!
— Нямам нищо против — отговорих. Той се засмя.
— О’кей, Джери. Ще ти дам време, за да си починеш. Ти свърши работата си фантастично. Чак не е за вярване. Успя да заблудиш пресата! Успя да заблудиш дори стария ми иконом! Без твоя помощ нямаше да мога да отида до Пекин и да уредя една много сериозна сделка. А всички лешояди, включително и тези от ЦРУ, си мислеха, че съм си у дома! — Лицето му изведнъж стана замислено. — Нашият разговор е поверителен, Джери. Това, което казвам, не бива да излиза извън този кабинет, разбираш, нали?
— Да, мистър Фергюсън.
— Имам едно предложение за теб, но най-напред искам да чуя какво мислиш за бъдещето си като актьор. Желаеш ли да се върнеш към нелекия актьорски живот или не? Бъди откровен с мен. Ако той те влече и желаеш да продължиш, кажи ми и аз ще те разбера, но ако си готов да се откажеш, за теб имам едно много добро предложение, което ще ти осигури голяма заплата и ще премахне всичките ти финансови проблеми от сега нататък.
В ума ми се мярна Лу Пренц. Спомних си безкрайните тягостни дни, в които не правех нищо, освен да чакам да позвъни телефонът. Помислих си как ще се върна в Холивуд, ще наема някой малък апартамент и ще продължа да чакам и да се надявам. Потреперих от тази мисъл.
— Искам да сложа картите на масата, Джери — продължи Фергюсън, след като видя колебанието ми. — Това, което ще ти кажа, също е строго поверително. Начинът, по който се справи със задачата си, ми подсказа някои идеи. Предлагам ти да станеш мой постоянен сътрудник. Когато се наложи да изчезна незабелязано, ще заемаш мястото ми. Официално ще бъдеш мой личен секретар. Ще разполагаш със собствено бюро. Ще ти намеря някоя обикновена работа, с която ще оправдаем присъствието ти. Ще имаш много свободно време. Истинската ти работа ще бъде да ме заместваш, когато не желая да се шуми около пътуванията ми. Ще подписваш само маловажни документи. — Той замълча и се усмихна. — Просто не можех да повярвам, че подписите, които си сложил ти, са фалшиви! Ето това е предложението ми. А сега за условията. Ако приемеш, съм готов да ти плащам по сто хиляди долара годишно, отделно ще ти осигуря жилище и кола. Ще подпишем първоначален договор за седем години. Заплатата ти ще се увеличава с десет хиляди долара на всеки три години и ще можеш да го прекратиш по всяко време с шестмесечно предизвестие. — Той се усмихна. — Истината, Джери, е, че си твърде ценен, за да мога да си позволя да те изгубя. В замяна на това, което ти предлагам, ти ще ме освободиш от много проблеми и неприятности. Какво ще кажеш?
Гледах го зяпнал.
— Естествено, ти трябва да помислиш върху всичко това. Няма да те карам да бързаш. Преди да вземеш решение, искам да видиш новия си кабинет, колата и жилището, които ти предлагам. Ако приемеш условията ми, ще станеш член на персонала ми. Няма да имаш никаква сериозна работа докато съм тук, но когато се наложи да замина, ще заемаш мястото ми. Когато не ме заместваш, ще бъдеш свободен да правиш каквото си пожелаеш в този град. Ако някой от приятелите ти те попита какво работиш, ще казваш, че си мой личен секретар и че никой от корпорацията не говори за това, с което се занимава. Всичките ми хора са лоялни, ще очаквам лоялност и от теб.