— Боже! — Сол направи гримаса. — Значи не мога да го ползвам?
— Няма защо да питаш. Той е мъртъв. И още едно нещо ме побърква в цялата история — каза Лу. — Написал е някаква проклета книга. Преди да умре, ми я изпрати. Този нехранимайко! Да напише книга!
Очите на Сол се присвиха.
— Е, безработните актьори понякога пишат книги. За какво се разказва в нея?
— Откъде, по дяволите, да знам? Аз не чета книги. И без това имам достатъчно работа с тези лентяи. Дадох я на Лиз. Тя обича да чете. Хареса й, но пък на нея всичко й харесва. Това момиче няма никакъв търговски усет. Слушай, Сол, какво ще кажеш за Шейл Макгивърн? Защо не го изпробваш, а?
Сол стана.
— Ще поговоря с момчетата. Искахме да вземем Джери Стивънс.
— Разбрах това. Но той е мъртъв.
— Да. — Сол сви рамене и пепелта от пурата му падна върху протрития килим на Лу Пренц. — Е, така е. Едни идват, други си отиват. Един ден и ние ще си отидем, Лу.
Сол се замисли, после отново сви рамене.
— Ще ти се обадя, Лу. И непременно си купи нов костюм. Ще поговоря с момчетата.
Лу го проследи с поглед докато излезе и въздъхна. Той протегна ръка и натисна звънеца. Лиз можеше да пусне в кабинета му първата отрепка.