— Да, вярно е. Наистина търся работа — отговорих аз сякаш, за да се защитя. — Уестърните в момента не са много на мода. Те…
— Нямате никакви пари — прекъсна ме Дюран. — Всъщност, мистър Стивънс, вие не само нямате никакви пари, но имате и дълг, а се налага да плащате и наем. Прав ли съм?
— Прав сте — свих рамене. Той кимна.
— Предполагам, че мога да ви предложа работа. Възнаграждението за нея ще бъде повече от добро. Готов съм да ви плащам по хиляда долара на ден, в продължение на най-малко тридесет дни, може би повече, но при положение, че отговаряте на някои условия.
Останах като гръмнат и не помръднах дълго време.
По хиляда долара на ден, в продължение на най-малко тридесет дни, може би повече!
„Това не може да е вярно — казах си аз. — Къде е клопката?“
И все пак, като гледах този човек, не можех да не си дам сметка, че хиляда долара на ден за него са направо нищо. Както каза Лу, той просто вонеше на мангизи.
Само че не бях толкова замаян, че веднага да приема такова предложение. Нещо у този човек ми подсказваше, че мога да си имам големи неприятности. Отново погледнах маймуната — стоеше неподвижна, втренчена в мен.
— Струва ми се приемливо — отговорих аз с безразличен тон. — А какви са условията?
— Искам да купя вашата пълна и безусловна преданост — отговори той. — Доколкото разбрах имате кротък нрав. Вярно ли е това?
— Зависи. Досега не съм се карал с режисьорите, но…
Той ме прекъсна с махване на ръка.
— Безусловна преданост. Нека ви обясня какво означава това. Ще ви наема срещу хиляда долара на ден само ако правите точно това, което ви кажа, без да задавате каквито и да било въпроси и без никакво колебание. Ето това разбирам под „безусловна преданост“. Това, което ще искам от вас не е опасно, не е в разрез със закона и е напълно по силите ви. Или ще ми осигурите безусловната си преданост, или няма да ви наема.
„Трябва да има някаква клопка в това“ — помислих си аз, но в ума ми вече се въртеше мисълта за хилядата долара на ден.
— А какво ще трябва да правя?
Той ме изгледа продължително и се почувствах неудобно.
— Значи не сте готови да ми гарантирате безусловната си преданост, без да научите допълнителни подробности?
Имаше ли в гласа му предупреждение? Пак започнах да се потя. Да ти плащат по хиляда долара на ден е чудесно, но и с костите си чувствах, че тук има някаква клопка. Отвличането, онази маймуна до вратата, голямата сума за примамка, Дюран, който имаше вид на човек, свързан с мафията… всичко това взето заедно започваше да ме плаши. Това, което ще искам от вас не е опасно, не е в разрез със закона и е напълно по силите ви. Това ми се стори прекалено хубаво, за да е истина. Въпреки че бях сериозно закъсал за пари, нямах никакво намерение да се хвърлям в каквото и да било начинание слепешката.
— Не — казах аз твърдо. — Не съм готов да продам безусловната си преданост, освен ако не науча какво ще трябва да правя.
Откъм маймуната се чу ниско гърлено ръмжене — нещо като тътен на далечна буря. Дюран се почеса по челото, намръщи се и сви рамене.
— Много добре, мистър Стивънс. Надявах се, тази сума да се окаже достатъчна, за да ви накара да приемете, каквато и работа да ви предложа.
— Но сте сгрешили — казах аз. — Така че можете да ми обясните какво искате от мен.
Тънките му устни се разтеглиха в усойна усмивка.
— Тъй като настоявате, ще ви обясня в общи линии какво се иска от вас.
Той замълча, измъкна от джоба си табакера от гущерова кожа, извади от нея пура, завъртя я между устните си и отряза края й със златна резачка. Погледна през рамо към маймуната, тя пристъпи напред, драсна клечка кибрит и му я поднесе, за да запали.
Докато продължаваше всичко това, аз извадих от пакета си цигара и щракнах със запалката.
— Искам да се въплътите в един човек, който външно прилича на вас — каза Дюран зад облак гъст, миришещ на скъпа пура дим.
Това беше последното нещо, което бях очаквал да чуя.
— Да се въплътя? Кой е този човек?
— На сегашния етап, това е нещо, което няма нужда да знаете.